Никой не се е завърнал от небето,
няма и да се завърне,
защото там е истинският живот,
а тук само роним в дланите си
тъги в оглушително мълчание.
Там горе няма Бог,
а едно дете, което си играе
с планетите и ни чака,
чака ни всичките.
Няма оправдание
за собствената ни отвесност,
дори и паднали
смъртта отново ще ни победи,
макар и да я няма,
макар и да е само
в нашите, човешките,
представи.
И се питаме,
щом няма Бог
и никога не е съществувал,
защо ни липсва толкова много?