автор: tearfly

през осиротелите прозорци на лятото
ято диви патици пляскат с крила по первазите
нуждаят се от нова приказка за лебеди и магия
а в годината на „толковаепразнобезтеб”
светлината превзема с ореола си луната
и смълчано оставя на прага ѝ всички инструкции за диета
оттогава от върховете на дърветата се стича смола
която залепва по устните на влюбена жена
танцуваща между стволовете
уловила икона над главата си
препуска по въглените на мислите си
а искрите палят кенарената ѝ рокля
и съскат към сърцето ѝ новите спомени тъга
само нощем когато дивите патици пляскат с крила
полита и оставя на луната писма
за смисъла да продължава да лети