Дали изкачвам стъпала, или се свличам в черни бездни,
пътикам с боси ходила – и друмищата ми са звездни,
от красотата им пленен, се нежих в българските думи –
и първа радост бе за мен, че не разтягах с тях локуми,
и не изрекох – ни веднъж! – че черното е чисто бяло,
че всъде бях единосъщ – на мисъл, на душа – и тяло,
съзирах всякоя лъжа в мига – преди да ми се пръкне,
и все така ще продължа през Истините – светъл пътник,
и – ручей под калпаче мъх, трептулка простият ми говор.
Изкачвам Българския връх на всяко наше Свято Слово.
20 юлий 2020 г.
гр. Варна, 16, 40 ч.