Плетена от овехтяла кукувича прежда
(с две куки само тиха безнадеждност)
съдбата играеше на "прескочи кобила"
Раздавах невъзможни индулгенции
и разплитах с разранените си пръсти
мръсните и дрипави одежди на Света
Скрил в пренавитите папируси умора
стрелях насмолените от ужаси стрели
Дъждът трополеше с пръсти пицикато
Протягах ръце с надежда за надежда
и в хлътнали от адско недоспиване очи
спомнях майчина непомерно свята болка
Загърбил презрял неволите и страховете
Диоген с мисълта си потърсих Богочовека
Изгряваха над Витлеем слънце с две луни
И сълзите ми вкаменяваха се в сталактони