автор: lirik1

Плетена от овехтяла кукувича прежда
(с две куки само тиха безнадеждност)
съдбата играеше на "прескочи кобила"

Раздавах невъзможни индулгенции
и разплитах с разранените си пръсти
мръсните и дрипави одежди на Света

Скрил в пренавитите папируси умора
стрелях насмолените от ужаси стрели
Дъждът трополеше с пръсти пицикато

Протягах ръце с надежда за надежда
и в хлътнали от адско недоспиване очи
спомнях майчина непомерно свята болка

Загърбил презрял неволите и страховете
Диоген с мисълта си потърсих Богочовека

Изгряваха над Витлеем слънце с две луни
И сълзите ми вкаменяваха се в сталактони