Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 1
Всичко: 852

Онлайн сега:
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМастъркеф
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Петровден. Градината на баба. Първият узрял домат. Напечен от слънцето. Филия ръчен хляб, подгизнала от олио и поръсена с чубрица, червен пипер и сол, парче прясно козе сирене.
Голяма Богородица. Море. Почивна станция на министерството на отбраната. Малки стаи с много легла. Записване за храна. Дебел чичка с добродушна усмивка. Таратор с гъсто мляко, пресен копър, чесън, начукани орехи и краставички, нарязани на кубчета; печени червени чушки с мирис на пушек в сос от пресен домат, лук и магданоз; резeн домашна диня.
Малка Богородица. На гости у съседите на село. Съседката заеква. Готви. Панирани манатарки. Шишчета с парченца бяло месо от петел, между които цвърчат резенчета свинска сланина. Пържени картофи, сладки като захарно петле, поръсени с настъргано овче сирене. Петдесет грама домашна смокинова ракия.
Стефановден. Двора на село. Глъчка. Прасе. Пърлени уши със сол. Недопечена рибица, поръсена с пипер, хвърлена върху жеравата. Ориз и кисело зеле в тавата с прясна кървавица от съседите. Къкрят.
__________________

Петровден. Ресторант на известен български готвач. По телевизията използва големи думи. Много големи. Много вкусни. В ресторанта го няма. Централно разположение. Скъпи мебели. Голяма, запусната градина. Гриловани тиквички. Меки, леко горчиви. Млечен сос без мляко. Без подправки.
Голяма Богородица. Известен вегетариански ресторант. Нов собственик, нови готвачи. Скъп интериор. Много маси. Кускус, лимонова трева, пащърнак, нахут, домашна лимонада с вкус на степче.
Малка Богородица. Бутиков ресторант за импортант ивентс на известна готвачка. Хипстър. Чоризо патладжан. Пулпа с вкус на червен пипер. И подправки. Някакви подправки.
Стефановден. Голяма зала в новооткрит ресторант. Чаткане на приборите в чиниите. Свинско с редукция от манатарки. Месото е прясно. От новото, дето няма вкус.


Публикувано от Administrator на 19.07.2020 @ 11:54:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 01:41:08 часа

добави твой текст
"Мастъркеф" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мастъркеф
от ole72 на 20.07.2020 @ 13:26:34
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря от сърце, че ме нахрани благодатно и изобилно с ароматите, цветовете и вкусовете от първата част на тази кулинарна поема. Щастлива съм от възможността да се почувствам сита само докато чета за свещената и проста българска храна, която ражда здраве, сила и дълголетие. И родолюбие! Празнична и ежедневна, тя извира от корените и традициите на българския род и народ. Естествената, българска храна е част от националната ни сигурност. Другата - измислената храна е без значение, освен за някои хора, които я предпочитат от суета и скука, и липса на естествен глад, който единствен може да оцени достойнствата на истинската храна.