автор: mitkoeapostolov

Един вид сирене, сто процента мляко. Двеста вида сирене от палмово масло, примеси и суроватка. Един вид градински домат – топъл, уханен и свеж. Сто вида купешки домати – пластмасови, безвкусни, изпружени като нацисти.
В съвременния свят сме залети от информация за потребителски стоки, услуги и хора, които се надпреварват да ни изкушават с качество и вкус. Така лесно стигаме до заблуждението, че щом имаме повече, значи има развитие, значи сме по-добре. Странно обаче, сякаш това свръх развито чувство за потребление, ни оставя винаги гладни, като наркомани, които ако не си купят дозата безполезни продукти, ще пукнат.
Теглим кредити от безбройните вече знайни и незнайни банки и компании, които ни заробват, само и само да гледаме телевизия на плосък и широк екран. Влизаме в също толкова безкрайните казина, заложни къщи, бинго зали, попълваме фишове, търкаме билетчета.
Това затъване в повечето, прави ли ни по-щастливи? Гордеем се, че не сме „селяни”. Емигрираме първо в този, после в онзи град, първо в тази, после в онази държава. Живеем първо с тази, после с онази жена. Работим на тази, после на онази работа. Купуваме този, после другия апартамент.
А гробището на село пустее. Между камъните се издигат дрянови храсти, които бързо се превръщат в дървета. Къщите се изпразват, после се рушат. Пътищата се затварят. Земята се работи – от едри земеделци, които я сеят с ГМО и пръскат с безброй пестициди. Пчелите умират.
Но нищо, нали имаме повече? Безкраен избор. А колко му трябва на човек да е щастлив?