автор: kameja

Привършва времето
за скитане навън
и в личните ми неизследвани пространства.
Да пусна корен в сухата земя
не ми се ще,
вкусът на островната свобода
е притъпен,
градините не крият вече тайни,
а залезите рядко ми говорят.
Предвидимата любов
навява ми умора
и неуютен става всеки пристан
в света на делничните хора.
Бих искала да се сбогувам
с опустошените ми брегове,
с небесната фрегата да отплавам
към други острови
и други ветрове.