автор: Off_Ne_Znam

Купих му баничка и боза.
Погледна ме с няма благодарност
И бързо избяга.
Утре щях го намеря пак там.
При същия контейнер,
Заровено в боклуците.
Обувките му големи,
Якето му окъсяло.
И пак щях да го нахраня
С баничка и боза.
И докога така?
Всеки ден го чакам там.
Всеки ден ме гледа като зверче,
Неподлежащо на опитомяване.
Кого ли заблуждавам?
Мога ли да си купя обич
С баничка и боза?
Мога ли да опитомя
Една дива душа?
Кого ли заблуждавам?
То няма нужда от мене.
Винаги ще рови из контейнерите.
Винаги ще има тази свобода,
Платена на висока цена.
Винаги ще остане неопитомено.
А за мене ще остане урокът,
Че обич не се купува,
Че самота не се лекува
С баничка и боза.