автор: mitkoeapostolov

Амбициозни политици дебаркират на плажа Росенец и забиват българското знаме. Започва пореден политически скандал – „Ууу”, „Долу”, „Корупция”, „Мафия”, „Искаме да се спазва закона”. Звучи логично. На пръв поглед.
Напоследък съм свикнал като посоча някого с пръст, да обърна внимание, че останалите четири сочат към мен. Защо има корупция и мафия в България? Защото сме най-каръшката нация и от седем милиона прекрасни хора винаги си избираме единствено и само корумпираните? Или защото всичките седем милиона имаме сходно самосъзнание, което като се озове на власт реагира по един и същи начин?
Ако съдя по съседа, който гледа протестите и псува на глас „Долу! Оставка!”, то ще да е второто. Защото съседът мрази политиците, мрази държавата, укрива данъци, гори си битовите отпадъци в моя двор, когато ме няма, построил е незаконна сграда по границата между двата имота, покрива на която се оттича в моя двор. Онзи ден ме информира, че ще монтира и врата да си влиза в имота ми, когато си пожелае, за да си ремонтира незаконната сграда.
Ще речете – „Сам си виновен, като си путьо. Защо не му се озъбиш?” А аз ще ви отговоря – „Защото си идвам на село два пъти в годината. Къщата ми е от дърво. Като го гледам съседа, в очите му горят пламъците на случайния пожар”.
Та примерно, ако съседът стане премиер, като ги свали сегашните, аз мога да се надявам единствено да получа лиценз за сметище. Ама да беше само съседа. Прокурор решил да си влиза в болницата без да има право, размахал служебната карта. Полицай го спират за проверка, той сваля стъклото и вика – „Добър вечер, колега”. Съпругата на висш магистрат трябва да си плати глобата за паркиране и пита – „Има ли как по тънката лайсна?”
За трийсет години демокрация, аз не видях един човек в публичното пространство, нито един, който да излезе и да каже, когато е сгрешил – извинете ме, обърках, простете, ще си понеса последствията. Сега да изчислим какъв е шансът да има такъв човек на протеста. Сега да изчислим какъв е шансът този човек да намери съмишленици. Сега да изчислим какъв е шансът хората да започнат да спазват правилата, наложени от този човек и неговите съмишленици.
Връщам се обратно в реалността. На изток от вкъщи, от другата страна на оградата, съседът вика – „Абе и да не паднете, нека ви припари под лъжичката, че се самозабравихте”. Още по на изток, вицепремиершата гради подпорна стена, с вид на четириетажен хотел. Аз тръгвам в обратна посока - заставам пред огледалото и признавам: „Аз съм Ахмед Доган”.