клавишите премерено дописват тактовете на сърцето
коси от лятото
подстригват новия монах
един обет за пълно в празното
мънисто в шепа
литургия в ранно утро разминава случване
*
осиротяват листата
а после пълнят сандъци
таванът е прашен
зашиват лъчите пространството
*
мълча по устните ти
миглите свирят в оркестър с лъчите светлина
инкрустирали върху лицата ни изгрев
в който аз се будя до теб
*
гъста и лепкава тъга – сладко от вишни
една костилка от болка във гърлото
сладост моя