автор: solen_karamel

8 минути сърцето тактува,
спира - и вдига крила,
пак по толкова с устни целува
своята мила Звезда.

8 размаха в небето се втурват,
облаци вихрят във танц.
А тя през дъха на безкрая изплува,
маяк за ласка избран.

8 размаха небето разбъркват,
сянката гали земя.
Слънцето пада зад хребети кърваво
да им даде свобода.

8 минути и пак е щастлива,
катери хребет-герой.
Гали косите му – черната свила,
а в очите порой.

Тя отдалече за него пътува
в пустия мрак и студа.
За да го стигне безкрая преплува,
сърцето ѝ - бряг на дома.

8 октави – тиктакат телата,
смелост по устни гори,
Има такава Любов на Земята –
Сила в пустинните дни!