автор: mariq-desislava

Слънцето вали
вече толкова много дни,
върху умората ти се излива,
по раменете плъзват
всевъзможни сънища.

Складираш всички обещания
в очите си,
докато плюшените мракчета вият
и крият ноктите си
в подножията на сърцето -
праг, от сълзи натежал.

Бих могла да изкача
хълмовете на тъгата ти
само с устни,
но компасът на тези твои ръце
е изчерпал посоките отдавна,
затова върховете ти са само
стихнали присъствия.

Остава да тупти един въпрос -
как да обичаш подобен
височинен мъж,
наметнат със слънчеви капки,
като той е самото обичане -
небесен прахосник
в земния ми шатър.