автор: liulina

Сякаш ангел над слънцето бди,
как свети с тези последни лъчи,
страж е за всички възможни беди,
къпе се в светлия лик и мълчи!

Сетне издига се ангелът свят
и отлита подир светлия път,
някъде пак ще залязва денят,
някъде в други вселени, отвъд!

В този огнен сумрак на това земно небе,
сблъскват се две същества
и рисуват заедно сърце,
като диря от спомен за това!

Този символ от божия залез приех,
като знак за любов безусловна
и в съня си по небесни пътеки поех,
пречистена някак, духовна!

Д. Стоянова