Последно бдение в тази пълнолунна нощ,
а после тръгвам в сънища незнайни,.
люлее вятърът със своята мощ,
светът и неговите тайни!
Не спя, а колко да е важно това,
прашинка съм в земната обител,
опънал е връз мене Хронос тетива,
а чака ме с любов Създателят-спасител!
В тези тъмни небеса,
луната като фар ме вика,
умират клетките на тленни телеса,
но още имат да достигат!
Талигата върви по своя път,
аз тегля натовареното вчера,
с любов надвивам в себе си страха,
но стъпките си до отвъд не меря!