Не мога да дишам
Гневът напира
в кръвта
като отрова
В безизходица сме
Изнасилени самотни старици
ограбени пребити старци
пред контейнерите за смет
опашки като пред супермаркет
журналисти и поети
със запушени усти
деца без детство
пенсионери без изход
майки без деца
деца без майки
държава като алчен
и безсърдечен лихвар
Не мога да дишам
в нашата България
Остава само и въздуха
да плащаме
А в другата България
лоясали от плюскане души
лакеи и клакьори
мисирки
и псевдо ВИП персони
кирякстефчовци
и лъжепатриоти
мръсници
дето все във Бога се кълнат
Не ми достига въздух
Гневът напира във кръвта ми
и погледът ми дири
все по често Балкана
олтар и гроб
от векове
на непримиримите
и гневните
на жадните за справедливост
на свободните по дух
български синове и дъщери
Само той ни остана
единствена надежда и път
за оцеляване
Не мога да дишам
Време е
Ружа Велчева