автор: pavlinag

(Ранни мемоари)

За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост

не те обзе. По-скоро - тишина,
и ударите на сърцето чу си.
Четирдесет и две. Абе, жена,
съвсем наскоро ще си имаш внуци!

Научи ли се да не се хабиш
в тревоги? Да намериш равновесие?
Написа ли го онзи хубав стих?
За заемите всички вноски внесе ли?

Дори онези, в банката с Късмет;
онази, дето даваха Надежди?
А да се браниш от врага свиреп,
но без да кипваш в ярост, по младежки

научи ли се? Срещна Любовта.
Изгуби я, отново я намери.
В ковчега искай ярка светлина,
останалото - то ще бъде пепел.