автор: Albatros

... гълъбче ми кацна на перваза и ми гукна тихичко: – Здравей.
И попита: – Може ли да вляза? Нищо, че си страшен като змей! –
натроших му хлебец на трошици, то запърха с радостни крилца,
и – нали съм брат на всички птици? – бяхме си две Божии деца,
аз му пуснах своя телевизор – да изгледа някой филм със мен,

писна ми във Фейсбук, Тво и Близоо да се ровя всяка нощ и ден! –
каза ми – ще дойда пак на зима, че да не премръзваме съвсем,
и дано със Влада станем трима! – тя да готви, ние – да ядем! –
с човчица по лаптопа почука, гледай! – вика – ода съчиних!...
Гълъбче едно цял ден ми гука римичките в моя светъл стих.

30 юний 2020 г.
гр. София, 12, 10 ч.