автор: bql_stih

Лампичката светна. Хенри Фин стана от леглото и отиде до прозореца. Всяка сутрин се радваше на прекрасен изгрев. Именно затова се премести да живее в тази къща, точно до планините. Гледката наистина му харесваше. Постоя така около десетина минути, пое си дълбоко дъх и влезе в банята.
...

- Добро утро! В момента е 09.47 и денят ще е слънчев. Какъв е първоначалният курс – подхвана разговора бордовият навигатор.
- Добро утро! Искам да отида до града. Трябва да свърша нещо преди полета.
- Очаквам координати, сър .
- Дай ми последните данни от центъра на полетите относно мисията.
- Повторната проверка на всички данни е положителна и късно през нощта съветът се е подписал. Единствената забележка е относно носенето на каквито и да било лични вещи. В тази мисия това не е препоръчително.
Хенри Фин назова точните координати. Креаторът ускори скорост и набра височина. След не повече от петнайсет минути щеше да достигне до сто и петдесет милионния град.
Спря до стара десететажна тухлена постройка. Хенри слезе и тръгна към входа й. После мина по дълъг и тъмен коридор, докато стигна до самия му край. Застана пред метална врата, която миг след това се отвори.
Отвърте надникна съсухрен мъж с брада и очила.
- Аз съм Хенри, приятеля на Зоуи.
- Влизай – съсухреният къмна с глава и му направи място за да мине. - Носиш ли парите и файла?
- Да.
Влезе в полутъмна стая изпълнена със светещи монитори на които циркулираха уравнения, явно бяха част от някакви програми.
- Дай ми ги и седни тук – каза съсухреният, сочейки стол над който се виждаше позициониран блестящ метален уред, приличащ на оръжие.
Хенри му подаде чипа с файла и карта, в която беше предварително уговорената сума и се настани.
Съсухреният отиде до един от екраните и въведе данните на клавиатурата. После се приближи до стола и насочи уреда към лявото око на Хенри.
- Не мърдай. Ще отмене няколко секунди.
Върна се до клавиатурата и пръстите на ръцете му започнаха отново да тракат по клавишите.
Миг след това зелена светлина обля стаята и се чу тихо и кратко свистене.
Съсухреният отмести уреда от окото му.
- Готов си.
Хенри се изправи и потърка с длани лицето си.
- Благодаря!
Онзи му отвори външната врата и само му кимна в знак на довиждане.
Мина обратно по коридора към креатора. Преди да излезе навън се спря за да направи проверка. Притвори очи и стартира мисловно опцията. Все едно отново беше на същия пуст плаж. Дъщеричката му Лейла се смееше протегнала към него ръце, а босите й крачета оставяха следи в пясъка. Потръпна от обзелите го чувства. Не предполагаше, че изживяването ще бъде толкова реалистично




...

- Господа, господа, нека да бъдем реалисти. Със сигурност никой не знае какви ще са последиците в края на това пътуване. Какви ще са възможните изходи от евентуално неблагоприятно развитие на нещата. В правилна посока ли ще тълкуваме предстоящите събития и дали няма да се появят фактори поставящи под съмнение цялостната ни концепция и позиция.
В средата за заседателната зала мъж с прошарена коса на около петдесет години облечен в светло сив костюм, с остри черти и тесни рамене, избърса устни и продължи.
- Хубаво е, че имаме единомислие по повечето точки от плана. Разбираемо е и това, че няма как да предвидим всичко, нито ние, нито Хемилона със своите изчисления на базата на зададените му данни. Процеса явно остава в отворен вид и решенията ще се взимат в самия ход на събитията. Господин Бинес, както знаете късно снощи е дадена зелена светлина на мисията и вие като командващ, първи научавате данните за полета. Натоварен съм със задачата да ви уведомя, че излитането ще е утре 21 май 2357 година в 20.00 часа местно време, което ще рече, че точно след 24 часа ще получите личните кодове на останалите членове от екипажа, а визуалният контакт с тях ще осъществите на борда на Албинос.
- Потвърдено, господин Гре. Ще очаквам срещата с екипажа - гласът на Бинес беше суров и силен, като самия него. Капитан с пет успешни секретни мисии, неслучайно поставен сега от Правителството на този пост. От своите четиридесет и пет години, двадесет беше изкарал в космоса.
- Господа, заемете местата си в биоложите за последни инсталации на данни. Господин Бинес, искам да ви видя на четири очи – прошареният мъж пак избърса устни и се запъти към кабинета си.

...

Албинос: Междугалактически кораб. Единствена производствена единица. Строго секретна мисия.
Бордови списък:
А. Бинес – командир на полета
Л. Ийп – въвеждащ координати, математик и логик
Б. Гри – отговарящ за отбранителната техника на Албинос
И. Ниса – специалист по светлинните изменения, далечния космос, аномалиите в пространствените потоци и логик
Х. Фин – ядрен физик и математик
О. Драг – лекар, логик
С. Ая – специалист в мисловното общуване

...

Ден 5:
Нямаше как да не си подхождат. Селекцията беше правена от най-добрите в тази област и покриваше цялостните изисквания на подбора в това пътуване. Вече няколко дни работеха като екип и видимо всеки един от тях се разбираше с останалите.
- Ийп, знаеш ли онази песен за най-голямата любов, любима ми е – затананика Фин.
- Знам я, да. – усмихна се слабичък мъж на около 30 г. с иначе видимо жилаво тяло – Даже няколко дни преди да тръгнем я слушах на едно събиране с приятели.
Във всички сектори се чу гласът на Бинес.
- След втора храна ще има връзка със Земята. Всеки който иска може да чуе и види близките си. Припомням, че това е последната възможност за подобен контакт. След това единствената комуникация ще е с борда на Х-стас разположен на 7 ма база.
- Аз казах на близките си, че няма да се чуваме днес – каза Фин - Вчера ми беше за последно.
- Хубаво ще е след дванайсет години земно време отново да бъдем заедно с тях. - отвърна Ийп - Малко съжалявам, че протоколът не ни позволява да вземем поне една снимка на близките си, но правилата са си правила.
Фин се усмихна многозначително и се отправи към каютата си.

...


Ден 12:
Албинос беше кораб конструиран по иновативната технология на Глимер, която позволяваше да се изминават разстояния в открития космос под формата на пречупвания на пространствените диагонали на отделните сектори. Това се пазеше в тайна от Жителите и в неговото съществуване бяха посветени само няколко човека на Земята – Десетте, хората които взимаха решенията за всеки ход на мисията. До дванадесетия си ден вече бяха излезли от Галактиката и изминали шест отсека до осма в далечен план. Необичайното бе, че на шестия ден от полета Нат бе засякъл много странно отражение на Албинос, което се движеше в обратна посока към Земята, но така и не успя да установи на какво се дължи тази проекция. Отдадоха аномалията на пречупването на пространството довело до огледална проекция, причинено от технологията на Глимер. След серия от спираловидни потапяния сега вече бяха поели към Сики. Така беше отбелязан обекта в крайната си цел. Тези на пръв поглед хаотични разходки из космоса бяха задължителни за да се заличи точката на тръгване на Албинос, а новата технология правеше това придвижване бързо и възможно. За сравнение последния кораб от старата емисия би трябвало да пътува един милион и петстотин хиляди години бордово време, за да реализира подобни разстояния. В нито един от секторите не отчитаха изменение на времевия континуум, което засега работеше за тях. От Земята беше невъзможно да се правят изследвания в тези параметри. Комуникацията с Х-стас също беше преустановена и сега всичко беше в ръцете на технологията Глимер. Самият откривател на този вид предвижване беше най-строго пазената скрита личност. В Правителството се знаеше единствено, че е под попечителството на Десетте още от дете и е човек с особена уникална концепция на мислене. Комуникирането с подобен вид хора в нормална житейска среда е почти невъзможно. Преди време Десетте бяха извадили на бял свят един от своите скрити личности. Оказа се, че няма как да се осъществи нормален контакт между него и обикновения земен жител. Съществуваше огромна пропаст в логически план. Именно затова на Жителите не се разкриваха скритите личности. Знаеше се за тяхното съществуване, но само толкова. Десетте също бяха хора извън всякакви списъци. Анонимността им беше задължителна, а техните решения достигаха до Правителството посредством система непозволяваща по никакъв начин да се проследи местонахождението им. Всъщност не се знаеше дали това са точно десет човека. В правителствен план ги наричаха така. Жителите даже не подозираха за съществуването им. Преди седемдесет земни години, когато беше възникнала тази ложа, никой не предполагаше, че резултатите ще са в такива мащаби. Десетте и задачите които поставяха на скритите личности обърнаха новата история на Земята. Лошото в случая беше невъзможността всички открития да се приложат на практика, защото Жителите не бяха готови да асимилират голяма част от тях. Беше се появил проблемът на Човека. За да се усвои всичко ново, трябваше да се видоизмени като цяло човешката раса. Поради тази причина Десетте даваха достъп на Правителството само до много малка част от Новото. Беше спусната програма за първи стъпки в промяна на човека като личност, но никой не знаеше крайната цел и в какво щеше да се превърне той.

- ... 5 на ХН 23, 3 ПОД, ЕХ 2 и последно ЕС 32 . Ами за днес е това – почесвайки се каза Ийп – ще се видим на общата почивка след два часа.
- Аз ще селектирам още малко данните за системата покрай която минахме в момента и ще дойда на Седмо ниво – отвърна Ниса.
- До по-късно – усмихна се Ийп излизайки от контролния център.
Общите почивки бяха интересни за всички от екипажа. Всеки разказваше по нещо за себе си. Подобен род общуване ги караше да се чувстват близки и им помагаше да се опознаят.


Ден 25:

Бинес смяташе днешната събиране да премине в малко по-различна форма. Имаше спусната информация от бордовия компютър към ден двайсет и пети. Специфичността на мисията едва сега му беше разкрита и той трябваше да я доведе до знанието на целия екипаж. За личност като неговата, преминала през множество изпитания в човешки и професионален план, нещата не се изясняваха с предоставянето на тази информация. Работата му го беше научила да бъде реалист и да се простира до там, до където можеше да го направи с целия си опит и спазвайки правилника.
- Господа – започна Бинес - предавам ви това, което и самият аз научих преди два часа. Обектът към който отиваме е засечен от Земята преди няколко години от скрита личност със способности позволяващи й да пътува мислено из вселената и да достига до непознати места.
Направи кратка пауза и леко се изкашля.
- С инсталираните на всеки от нас данни преди полета, ние знаем за съществуването на скрити личности. Информацията която ни се предоставя е кодирана в Паметта на Албинос. Обектът както знаете е наречен Сики. Представлява система от три планети, чиито орбити се пресичат. Около тях има външен слой от около 50 малки луни, а звездата на системата е със свойства на разполовяваща се материя, която мени своята форма, големина, място и интензивност.
Бинес погледна реакцията на всеки един в Седмо ниво.
- Както виждате това са неща все непознати за нас. Има вероятност с пристигането ни в системата да се случат неща неспособни за възприемане и анализиране от човешкия ум. Има вероятност да се изправим пред свят рушащ същността ни като такава. От нас засега се иска през всички оставащи дни от полета да посещаваме биоложите си в дванайсет часа бордово време, където ще получим инсталации.
Бинес се облегна назад и протегна краката си.
- Днес се събудих със странни натрапчиви мисли – каза Ия - имах чувството, че някой се ровичка в съзнанието ми без да мога да контролирам това.
- Подадена ни е информация – отвърна Бинес – че скритата личност ще влиза в контакти с нас по своя преценка. Нарекла се е Сес и може би всеки един от нас ще усети присъствието й в даден момент.
- Не беше зле на Земята да ни бяха предупредили, че някой ще се ровичка в главата ми – захилено каза Драг. - Не че имам нещо против, ако това е някоя скрита личност с дълга коса и стройни бедра – тук вече се смееше.
Останалите също се засмяха и както изглеждаше, казаното от Бинес засега не притесняваше никой от екипажа.

...


Ден 52:

След вчерашното си посещение в биоложката, Гри започна да повръща и не искаше да консумира храна. Всекидневните инсталации на данни го караха да се чувства не на място в собствената си кожа. Останалите от екипажа също бяха попаднали в подобен капан. Всички бяха усетили присъствието на Сес и вече знаеха със сигурност, че скритата личност е в постоянен контакт с Албинос. Бинес минаваше отделна програма на инсталация и от 20 дни екипажа не го беше виждал. Пътуването следваше своите диагонални скокове в пространството без човешка намеса и все още никой не знаеше след колко време ще бъде достигната системата Сики.
- Знаеш ли, не съм предполагал дори за някой от нещата които научавам вследствие на инсталациите – Драг се опитваше да хапне нещо в хранителният отсек заедно с Фин.
- А аз смятам, че скоро може да спрем да се храним и от това няма да зависи животът ни – отвърна Фин. - Нали виждаш колко е различно всичко. Знанията които имахме, възприятията ни, целият ни жизнен опит. Оказа се, че всичко в нас е изграждано по неправилен начин. Ти смяташ ли, че ако сега се изправиш пред група студенти в Степен 1 и им изложиш нагледно разбитите си позиции, като им дадеш новите посоки на мислене няма да ти се смеят?
- Ще се смеят, разбира се. И аз имам чувството, че ще се пръсна на две, и то само защото като, че ли генетически не мога да приема, че познанието има съвсем други очертания. Както виждаш, тук няма място за човешка логика. Като такава, тя не е съвместима с това което научавам от инсталациите. Бас държа, че на Земята никой не е подлаган на подобно нещо. Имам чувството, че моят личен живот е като сън. Ами, ако утре нещата придобият такива размери, че днешният ден и днешното ми аз бъдат противопоставени на самия мен? Цинично е, нали?
Драг беше напълно сериозен.


...


Ден 60:

Бинес се беше появил най-сетне. Изглеждаше спокоен и веднага след влизането си в отсека за храна подхвана разговор с Ая, която също беше там.
- Ая, как ти се струва храната днес?
- Започнах отново да я приемам нормално след всеобщата криза, която имахме. Мисля, че и с останалите положението е същото.
- Другите привършиха ли вече с това занимание?
- Да, аз май съм най-туткавата.
- Може ли да те попитам нещо? Смяташ ли, че след инсталациите това, което е получил всеки един от нас като нова плоскост в мисленето си, ще попречи на мисията?
Бинес вече си беше сервирал и седна до нея.
- Мога да отговоря лично за себе си. В началото ми се струваше, че мозъкът ми ще ми изневери. Беше наистина трудно в такъв кратък срок да възприема коренно различни за мен концепции и то представени ми по такъв неоспорим начин. Все едно да си живял в една единствена стая цял живот, където си изградил правила и опорни точки. В един момент някой да отвори вратата и да разбереш колко са малки правилата ти спрямо това, което е отвън – тя отпи от чашата светлосинята шумяща течност и продължи.
- Сега като се замисля, тези опорни точки, които има вече всеки от нас не са ни нужни на Земята. Там някак си са валидни други правила. Там, това поне в момента, ще изглежда странно – усмихна се. – А тук на нас ни е странно, че на Земята няма как да ги асимилират. Има ли някаква причина ние да възприемаме нещата по този начин?
- Да – отвърна Бинес. - Причината е Сес. Сами по себе си инсталациите не биха могли в такъв кратък срок да формират и изградят всеки от нас. Сес играе огромна роля в това, ние да сме нормални в момента – капитанът леко се усмихна.
- Наистина е така. Иначе щяхме да потърсим спасение в открития космос. Искам да те попитам нещо. Защо на никой от нас не позволиха да вземе лична вещ? Дори нещо, което да ни напомня за нашите семейства.
Бинес сложи дланта си върху нейната.
- Нямам представа. Такива бяха нарежданията. Понеже виждам, че привършваш, кажи на останалите да прекратят всичките си задачи и да направим едно състезание по Хиги в тренажора. След трийсет минути аз ще бъда там.
Очите й светнаха, предчувствайки тръпката от любимата й игра. Изправи се и тръгвайки подхвърли.
- Хайде, ще се видим на бойното поле - помаха излизайки.

…


Ден 92:

След два часа Албинос трябваше да излезе от диагоналните си скокове, да установи позицията си и да поеме с първа светлинна към Сики. Обектът отстоеше по програма на шест дни бордово време. В системата щеше да се включи и Нат, допълнителна програма от ново поколение, тип Алфа Памет, която до сега беше в покой. Бинес и екипажът отново бяха в перфектна кондиция и очакваха предстоящата среща с крайната цел. Мисленето им след инсталациите беше ориентирано в посока отваряне хоризонтите на техния ум. От няколко дни никой не изпитваше необходимост от храна. Но приливът на енергия във всеки от тях дори ставаше по-силен. Със сигурност щяха да се сблъскат с обстоятелства, изискващи по-мащабно и може би нелогично мислене. Хенри Фин много рядко се появяваше в нива от три до шест, където другите извършваха задълженията си по качване и проверка на данни за някои от обектите, покрай които беше минал Албинос. Бордовият часовник показваше точно деветдесет и един дни, петнайсет часа и десет минути от старта. След установяване на орбита около Сики екипажът щеше да получи следващите си задачи.


...


- Започва обратното броене за излизане от диагоналите – Бинес беше заел капитанското си място. Останалите също се бяха разположили в работните си кресла.
- 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 излизаме.
Изключването беше автоматично. Не се усети никакво помръдване на кораба, който през целия полет сякаш беше в абсолютен покой. В следващия момент на централния екран се появиха светлините на хиляди звезди, а в средата на командната зала се включи триизмерна проекция на Албинос и заобикалящите го астрономически обекти, отстоящи на до седемдесет и пет светлинни години от него. Корабът беше обвит в червен облак, който приличаше на пашкул. На дистанция десет се виждаше мястото, където Албинос беше влязъл в първа светлинна. Оцветени в бяло кръгове с различен диаметър, наподобяващи следата от хвърлен камък в езеро. В следващия момент, бордовият часовник побесня. Толкова бързо започнаха да се менят неговите параметри, че се оцвети в бяло.
- Всички датчици в червен сектор – Ниса се беше навела леко напред към контролното си табло.
- И при мен същото – последва гласът на Гри.
- Потвърждавам – каза Фин поглеждайки към Бинес.
Усети се леко напрежение в обстановката.
- Нат дай ми причината за възникналата ситуация – каза Бинес.
- Установявам драстични времеви изменения – се чу в командната зала – вследствие на което, всички устройства са претоварени.
От цялото оборудване единствено Нат функционираше. За миг, като че ли Албинос замря абсолютно. Угасна дори осветлението. След малко всичко заработи отново. Трябваше да минат няколко секунди, за да се окопитят всички.
- В нормата сме – първи се обади Фин.
- И тук – последва го Ая.
- Вижте – почти се провикна Ниса, сочейки бордовия часовник. И той като всичко на Албинос се беше успокоил, но показваше цифри, които накараха екипажа да се втренчи в него.
- Нат докладвай – гласът на Бинес беше станал дрезгав.
- Установяване на точно време спрямо Земното, два милиона и петстотин хиляди години от старта. Стабилизиране на всички останали показатели. Стартиране на първа светлинна. Седемдесет и два часа до целта.
- Възможни грешки?
- 0,0000000551 процента – докладва отново Нат.
По челото на Фин бяха избили капки пот.


...

От четири дни Фин не бе срещал никой от екипажа в отделните сектори. За последно бе видял в един от транспортните коридори Ийп, който побърза да влезе в каютата си. Изглеждаше много блед и всякаш търсеше уединение. Хенри също се чувстваше много странно. Като изключим, че от последните инсталации насам не изпитваше нужда от сън и храна, сега започна да усеща по цялото си тяло странни убождания. Явно нещо се случваше с нервната му система. Последната команда на Бинес бе всеки да остане на разположение до следващо нареждане. Сес също бе престанал да осъществява контакт с него.


Албиност се установи на осемнайсет часа полет от Сики. Хенри Фин провери данните от Нат. В близост до кораба бяха засечени неиндефицирани обекти със звездна структура. Хенри се опита да се свърже с Бинес. Във вътрешната радиосистема се чуха само смущения, придружени от леки припуквания. Фин се чувстваше много странно. Усещаше, че е изпълнен с невъобразимо количество енергия. Състояние, в което бе на границата да си мисли, че ако поиска, може да излезе в открития космос без това да му навреди.
- Може би полудявам – изрече го на глас. - И къде са всички останали? Нат, моля за повторно сканиране на Албинос.
- Засечен един обект. – почти веднага последва отговор.
- Вероятно става дума за грешка. Направи самодиагностика и отново провери данните.
Фин се наведе към микрофона на командното табло.
- Чува ли ме някой. Намирам се в командната зала.
Не последва никакъв отговор, само отново припукващ фонов шум.
- Самодиагностиката завършена. Стопроцентова функционалност, никакви отклонения в програмата. Засечен е един обект на Албинос.
- Име?
- Хенри Фин.
Фин се бе облегнал с двете си ръце върху таблото за управление на полета и отпусна главата си с чувство на безизходица. В него продължаваше да напира желанието да напусне кораба. Просто да разхерметизира някой от шлюзовете и да излезе навън. Заудря с всичка сила по сензорите пред себе си.
- Блокирам командите ви, поради неяснота в действията. – прозвуча отново гласът на Нат.
- Къде са всички?
- Невъзможност за установяване на местоположението на останалите членове от екипажа.
- Ако не са тук, как са напуснали Албинос?
- Не мога да отговоря на въпроса.
- Как така не можеш, нали имаш връзка с всичко на този кораб? Ти си корабът.
- Да, сър. Датчиците ми засякоха единствено постепенното изчезване на екипажа.
- Къде изчезнаха? Какво означава това? – Фин направи няколко крачки назад и се отпусна безпомощно в едно от командните кресла.
- Не мога да отговоря на въпроса.
Тогава усети присъствието на Сес. Само, че този път не бе сам. В съзнанието си съвсем осезаемо чу глас.
- Не се безпокой. Ела при нас.
Не бе нужно дори да говори. Просто си го помисли и мислите му се пръвърнаха в послание.
- Кой си ти?
- Не ме ли позна? Аз съм Ая.
Фин се обърна и огледа цялата командна зала. Бе съвсем сам. После чу друг глас.
- Просто стани и излез от кораба. Всички го направихме.
- Бинес, ти ли си? – Фин хвана лицето си с длани.
Гласовете започнаха да стават все повече. Целият екипаж го приканваше да напусне кораба.
- Активирай централен екран и триизмерна проекция – Фин почти го изкрещя.
Около кораба се рееха кълбовидни обекти. Явно излъчваха силна светлина, защото Нат бе активирал филтър, за да може да предава изображението върху екрана. В триизмерната проекция се виждаха обектите заобикалящи Албинос. Бяха поне двайсетина.
- Ето, виждаш ли, няма от какво да се страхуваш – бе Сес.
- Но, кой всъщност си ти? Защо ни доведе до тук?
- Тук сме за да станем част от нов вид съществуване. Те ни очакват. Сега можем да живеем милиарди години. Толкова, колкото живеят звездите. Без тъга, без болка, без страх, без съмнения.
- Но това е абсурдно. Ние сме хора.
- Човешката раса е обречена. Десетте предвиждат, че до двеста години, хомосапиенсът ще изчезне като вид. Непрекъснато повишаване на населението, изчерпване на ресурсите, никакво желание за смислена еволюция.
- Може би има начин да се справим? – отвърна Фин.
- Напротив! Човечеството от столетия е спряло да еволюира. Ползването на технолигичните и природни блага не е еволюция. Колко процента от световната популация допринасят за напредъка? Два, три, пет? Останалите са само ползватели и консуматори. Нравите и нуждите им остават непроменени от хиляда години. Подобно съществуване води неимоверно към гибел. Затова Десетте и скритите личности решихме да напуснем Земята. Свързахме се с раса успяла да надмогне тези неща и сега те ни очакват. Целта на биоинсталациите бе да се доближим колкото се може повече до тях. Сега нямаме нужда дори от нашите тела. Можем да съществуваме като концентрирана енергия. Не усещаш ли тази необходимост в себе си?
- Фин, повярвай му. Това съм аз, Бинес. На борда освен Сес бяха Десетте и всички скрити личности. Никой не знаеше, че пътуват с нас, освен Сес. Ние от екипажа сме единствените хора избрани за този нов живот. Позволи на трансформацията да се случи.
Едва тогава Фин забеляза, че под кожата му се прокрадват малки снопове светлина, които започнаха да озаряват командната зала. Протегна ръцете си напред. Виждаше как тялото му започна постепенно да губи своята форма.
- Не! – гласът му бе глас на обречен.
Затвори очите си и извика с всичка сила.
- Нат, обратен курс към Земята. Стартиране на мисията незабавно. Изпълни всички необходими процедури за достигане на целта.
- Прието. При отсъствието на капитан Бинес и друго човешко същество, вашите команди са с приоритет. Стартирам процедурата.
Фин падна на пода. Командната зала продължаваше да се изпълва със светлина, идваща от самия него. Почти не виждаше. Със сетни сили извика скритата инсталирана програма в спомените си.

Отново бе на онзи бряг. Дъщеря му Лейла, тичаше към него с протегнати ръце. Хвана я и я завъртя около себе си. Нейният смях и шумът на вълните заглушиха всички останали гласове в съзнанието му. Гонеше я по брега, а босите й крачета оставяха следи в пясъка. Тя се гушна в него и остана дълго така.

...

Съвзе се лежащ в био ложата. Изправи се и отиде до командната зала. Чувстваше се леко отпаднал. Застана пред таблото за полет. Брояча отчиташе шест дни до крайната цел. Всички системи функционираха нормално. Единствено не знаеше, дали ще намери планетата на предполагаемите координати. Дали въобще още съществуваше живот на нея. Времевата разлика, която бе засечена при наближаването на Сики смразяваше мислите му.
- Нат докладвай.
- Полетът протича нормално. Зададената цел ще бъде достигната след сто петдесет и осем часа.
- Нима съм бил деветдесет и два дни в биоложата?
- Да, сър. Беше животоспасяващо за вас.
- Наличност на екипажа?
- Само вие, сър.
В този момент на централния екран се появи очертанието на Албинос.
- Какво е това? – Фин впери очи в образа.
- Засечено е отражение на кораба, което се движи в противоположна посока. Може би в следствие на пречупване на пространството, породено от Глимер технологията.
След малко образът се разсея и изчезна. Тогава погледът му попадна на бордовия часовник. Показваше 27 май 2357 година.
- Но, това е невъзможно.
- Какво имате в предвид, сър?
- Нат, би ли проверил кой ден е днес?
- Според изчисленията от пространствено-времевия континуум в момента е 27 май 2357 година от новото летоброене.
- Това е невъзможно. Ние тръгнахме от Земята на 21 май.
- Проверих данните. Спрямо разположението на звездите, съотносимо към разстоянието, което ни остава да изминем до Земята. Отклонението в траекторията на обектите е съпоставимо с датата, която ви споменах.
Мисълта го споходи като прозрение. Засеченото отражение, всъщност беше самият Албинос. Пътуващ към Сики. В съзнаниято му изплува споменът за същата аномалия, която бяха засекли на път за системата. Точно на шестия ден от полета. Толкова, колкото сега му оставаше до Земята. И тогава си помислиха, че е пречупване на пространството, довело до огледално отражение, вследствие на Глимер технологията.
Придвижването под формата на пречупвания на пространствените диагонали на отделни сектори явно бе довело до аномалията от два милиона и петстотин хиляди години при наближаването на Сики. Сега при повторното използване в обратна посока всичко се бе върнало в нормалните си граници.
Хенри стоеше изправен пред командното табло, по което започнаха да капят сълзите му.
- Нат, би ли проверил в далечен план за наличието на отражение на Албинос?
- Няма намерен резултат.


...

На екрана се виждаше Земята. Стори му се толкова красива. В командната зала се чу мъжки глас.
- Албинос, тук центърът за полети. Имаме ли връзка?
- Тук Албинос, приемам – отвърна Хенри.
- Защо се връщате шест дни след старта? Техническа неизправност ли е причината?
Хенри се отпусна в командното кресло. Трябваше да предупреди всички. На човечеството му оставаха около двеста години. Дали можеха да намерят начин да предотвратят неизбежната си участ? Искаше му се да прегърне Лейла. Споменът за нея явно бе спрял тоталната трансформация на тялото му. Човешкото бе надделяло. Любовта към детето му и споменът го бе спасил.
В залата отекваше гласът на координатора на полет.
- Албинос, чувате ли ме? Албинос. Обозначете причината за вашето връщане. Албинос.Тук центърът за полети. Албинос...

Почти не чуваше повтарящите се команди. Бе затворил очи и си представяше домовете на хората. Връщаше се у дома.

_____________________
#Солидарност_В_Културата
„Когато бях красив“ се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.

Да срещнеш говорящ
(Част от сборника „Когато бях красив“)