автор: lirik1

Моят влак, с който пътувам във времето на безвремие, с ВИП класа, една скромна първа класа, спален, вагон-ресторант, десетина вагона втора класа и много от така наречените "конски вагони", постлани със слама и без таван. За пенсионери и безработни. Този влак вече трийсет години пътува за никъде, бавно пускайки мазен дим и ритмично трака трак трака трак, няма край няма как, трака трак няма как трака трак...
В моето купе няма никой освен мен, Доктора и Медицинската сестра, а в съседното играят "Вист" и "Канаста" две дами на възраст, сбръчкани и леко приведени, и двама господина, олисяли и малко оглупели, както ми се стори когато се разходих из вагона "Първа класа". Те са бивши "реститути" и са тръгнали на круиз из страната на някогашната си младост. До тях е седнал Адвоката, подсмивайки се под мустак и с хитри малки очи, пушейки електронна цигара и подсмърчайки, явно има "сенна хрема", си мисля, нали вече липите цъфтят. В следващото купе са се намърдали и вдигнали краката Търговеца, Общинаря и Банкера и ядат бургери с чеснов сос, оригвайки се от време навреме, смучейки от дамаджанката с червено винце, да, личи си по оцапаните им уста и гушеста брада. След като ми се обади Главния, Мюмюн, мой колега, с който следвахме Медицина, аз да лекувам болни хора, той само и само да стане Главен, разбрах, че във ВИП класата са влезли двама гологлави и добре закръглени "Тулупа" с три "Мисирки" и един съмнителен "Тип" с мустак, който пътувал за Београда, и един "Череп" , който пък отивал на "сгляда" в Дубай ли...или там някъде. Сиреч, да съм внимавал с "обслужването" им, да не пипнели "Короната", защото, ако имало оплаквания, мнали...а аз да не забравям, че "безплатен обяд" няма...

Николай Карамфилов,
от брега...

(следва продължение)