автор: yotovava

Защото не предвидих бряг,
от който може да си тръгнеш,
тайфунът трие всеки знак,
надраскан със парченце въглен.

Небето бе копринен шал.
Но вятърът ли го пристегна?
Съдбовният девети вал
ще ни прегърне – за последно.

Не търся в никого вина.
И всяка грешка е простена.
Превърна ли се в тишина –
ще се удавиш ли във мене?