Сърцето си заключих с катинари,
достатъчно го грабихте, уви!
Любови нови и любови стари
оставих зад железните врати.
Сърцето ми не е квартална кръчма
и не е някакъв крайпътен хан!
От вас, любови, днес ми се повръща!
От вас, любови, адски ме е срам!
Не пощадихте моите надежди,
мечтите ми разпънахте на кръст,
душата ми продадохте на дребно,
оставихте ми само жал и мъст…
Но аз съм силна и ви спрях навреме,
изчистих съвестта си от вина.
Дошло е време. Да! Дошло е време
завинаги със вас да се простя!