автор: pisana

Да си пълнеж към лула звучи толкова лесно, мамещо и забавно. Потапяш се в незнанието , плуваш във вълните на познанието и се носиш с цел и посока към съвършенството.
Ала, ако всичко е със знание , но липсват умения? Ако развитието е само пелена, която развиваш малко, по малко, на етапи и от различни посоки, тогава среда ли търсиш? Край или само движение. Действие на опознаване, осмисляне и после пак потапяне, но този път в инерцията на повторението. До момента на отегчение. Тогава трябва ли да потърсиш сливане, като форма на взаимопомощ до момент на цялостност втъкана в различията и не хармонията до разпределение с цел общност, като цел любов или нещо друго. Подобно на балонче в чаша с газирана вода търсещо повърхността . Рисуващо спирала в съдържанието и изсилвайки се от собствените движения. В крайна сметка достигайки до върха и средата, отново се изтласква по краищата. Разделено на малки капчици или все още като едно цяло, очакващо изливане или разтърсване- силово разделение. От промяната или просто в зависимост от формата , която привидно не съществува , не е важна. Все пак няма нищо по-сигурно, че рано или късно ще се случи не доказаното , но въпреки всичко не оспоримо. Илюзия съчетана с действителността . А, като единствено доказателство излъчваща ярка болезнено красива светлина. Жадувана макар и непозната , плашеща от самата мисъл, че си пълнеж от някоя лула.