автор: apostola

Дошъл на този свят безумен,
макар, че с риза съм роден,
не се оказах сладкодумен
и от живота вдъхновен.

Живях със своите връстници
във минал и във днеш век.
И днес от новите мръсници
не се задава изход лек.

Разпънати на кръстопътя,
надигаме тревожен глас,
че сбъркахме отново пътя...
За туй се хващам и на бас.

На бас, че няма управия
със тез управници на власт.
В ярема ще ни жеглят шия
да влачим техния баласт.

Но от историята знаем,
че има край и всяко зло.
И време е да се разлаем,
но като куче: на месо!