автор: Albatros

... о, колко глупав някога съм бил,
нахалос съм трошил душа и нерви,
все вярвах, че животът е април! –
и няма да е никога ноември,
все надах се, че утре-вдругиден
ще ми се сбъднат всичките илюзии –
да се събуждам млад и вдъхновен
сред цяло ято поетични Музи,
че ще са мои идните слънца,

огреяли небесната ми бездна,
и – влюбен в книги, птици и деца! –
не е възможно просто да изчезна,
дали в сълза, на песен, или стих,
не знам – пък и не искам да ви плаша,
горчилките на този свят изпих –
и подарих ви светлата си чаша,
тъй както си отлита струйка дим,
дойдох – и си отивам – ненадеен.

В мига – единствен и неповторим,
във който Бог ни даде – да живеем.

13 юний 2020 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.