автор: yana

Ей, Въло, спри! Чакай, бре жена!
Где тъй бегаш морно по росна ранина
и що си по търлъци и гола под фистана?
Спри са, женоо, що ти днеска стана?

О, Мито, разгеле, че сега си тука
да ти съ оплача и да зема си солука.
У наз полтъргайст нощес се появи.
Из нийдето май Господ го прати.
Както си бех сладко аз заспала,
полтъргайса също подивела хала
връз мене, Мито, като пръч връхлете
и мъ зграбчи яко, е тъй с двете си ръце.
Знайш аз винаги си легам голеничка.
Навик, Мито, макар че съм вдовичка.
И я съ сепнах. А да викна – аа… не ще,
а да рипна…ъъ… нещо мъ влече.
Вдървих са аз в една… неловка поза,
гаче снощи дрънала съм двойна доза.
А той - полтъргайса де, съ кокори
секаш бе… у Венерините двори.
Ала, Митоо, кат виде ми голотата
изфърча и изчезна през стената.
За туй, Мито, търча си рано, рано.
Неземното си остана неразбрано,
а и да си му дам ази панталона
бе паднал от Венера на балкона.
Господ все новаци ми ги праща.
Страх все от нищото ги фаща.

Я стига, Въло, ти май си изкуфяла?
С полтъргайст недей се ти задява!
Да, Господ праща все едни младоци
но не за нас - набръчкани старчоци
дето спим до колене чак с търлъци
и де не знайм венерините кефълъци.
Айде бегай и не вдигай врява!
За всеко нещо - то си има мяра.