автор: lirik1

Имало едно време един природен край сайт с езера и блата, с литературни гори с поетични птици и славеи, с горди орли и хитри невестулки, със смоци и змии, като всеки край сайт. Един слънчев ден се самонарекъл литературен край сайт. И наистина, по едно време бил такъв, и се гордеел с
авторите си - стойностни кълвачи разказвачи, славеи поети, гарги хумористи, римушковци веселушковци, хайкуисти иб хайкуистки от сой ...
Но задухал някакъв източен вятър, дори североизточен, и започнал да охлажда страстите литературни и новопоникналите цветя. Завалели дъждове, проливни, зараждали се бури, дори смерч минал и заминал...
Този край сайт оцелял, но прихванал непозната болест, вирусна била, коронясала старите дървета - разказвачи и поети и римушковци веселушковци, а новопораслите цветя започнали да бледнеят, да линеят. На всичко отгоре запълзели смоци и змии, едните били безобидни, но другите - отровни. Първи се разбягали еднодневките, пеперудите, кандаринките, после и другите птици, било неуютно, ветровито и опасностите дебненели отвсякъде, останали само гаргите, рошавите, те били устойчиви като всички гарги, а новодошлите в този край сайт, доколкото още ги имало, били разстрелвани в полет от бракониери, бездарни и алчни бивши ловци.
И резерватът залинял, бил светъл край сайт, а се превръщал в миризливо блато. Всичко ново и напредничаво заглъхвало, така както ехото глъхне в дълбока и тъмна клисура.
Било все едно да хвърлиш камък в блато, чува се "пльок", и едни кръгове блатна вода се разширяват разширяват и изчезват...и настава една тишина... убийствена и непоносима за чувствителните души.
Та ставаше дума за един край сайт, който постепенно заглъхвал и бавно, но сигурно се фашиопредозирал.
Не не, там не горяли книги на площадите, просто заличавали профилите на пишещите и неполетели поетични птици, произведенения им, мислите им...
Били обвинявани в какви ли не смъртни грехове, но такива или "онакива", творенията им били плод на труд умствен, интелектуален, който не носил така желаните финикийски знаци от мнозина, но и непосилен за илитерати и непосветени.
И в края на краищата блатата в този роден край сайт се увеличили с едно повече, вместо да бъдат езерата с едно повече...
Но такива филми вече не се пожектирали по тези географски ширини, понеже нямало кой да играе в тях, и това което е
по-лошото, нямало и кой да ги гледа. А в блатото крякали новите социални жаби. Ама как крякали...
Но ги гледали, и ги слушали до очалгаряване, оглупяване и естествено, полудяване.
Да, имало едно време едно блато сайт, но това е съвсем друга приказка. И за друго време.
Когато ще има чисти рилски езера...