автор: liulina

Надничам в очите ти,
не се страхувай,
не съм сянка,
но и не лекувам.
Парче от сирене,
моят натюрморт,
изглежда просто,
а е сложно съставено.
Красиво е това и там,
което си видяла,
къс от плам,
а си завидяла!
Ресните на утро,
отворен път нататък,
благодаря светло петно,
че от живота си остатък!

12.06.2020 г.
гр. София