автор: yana

Все тичам по белия лист
писта бяла от тъга разорана
и с лиричния си черен глиф
следа оставям неразбрана.

Те драскулки са ми на душата
от мрачни мисли породени
и са писък ням във тишината,
следи от чувства преживени.

Все тичам,
по пистата бяла...
все тичам...
душата си събличам
и в душеглифи я обличам.