автор: Albatros

В горещите следобеди на юни, през сенчестата Гръцка махала,
замъквам се на гърбавите дюни – старик с капела, боси ходила,
с един милион печали и тревоги, проводени под залеза – Отвъд,
братле на раците членестоноги, в морето влизам за последен път,
феерии от светещи медузи ще разпилея с кроул, делфин и бруст,
аз цял живот сека мечти, илюзии! – и своя път го зная наизуст,

разкъсах хоризонтите на корди – и вързах ги на вехтия ми гриф,
не чувате ли моите акорди? – аз все така съм тук? – и още жив,
ще плувам, докъдето имам сили, дали ще се завърна, знам добре! –
със прелестните птичи ескадрили, извихрили над мене горно ре,
ако в съня ви някога прелитам, простете ми за лошия бон-тон?
Аз бях един случаен победител в безкрайния житейски маратон.

9 юний 2020 г.
гр. Варна, 16, 40 ч.