автор: Albatros

Из Варна тръгна слух, че съм умрял.
Засипаха ме вчера с есемеси.
Дори и мама тури черен шал.
И звънна – да ме пита: – Ти къде си?

Къде да съм? – във своето стайче.
И сторвам туй, в което си ме бива –
по цял ден чуруликам си – врабче,
душата си записвам със молива.

По мен – от мъка, Фейсбук изтрещя.
Направо се взриви от гръм и мълнии:
– Валерий гушна четните цветя! –
и тръгна върху сетните си хълми.

А аз си бях от живите по-жив.
И – тъй като мълвата ме нервира,
дори си хапнах снощи кадаиф! –
добро мезе за третата ми бира.

От своя ден аз друго и не ща! –
да ви обичам, толкова е просто...
Живея – и не мисля за смъртта.
И моля се, дано ви пази Господ!

7 юний 2020 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.