автор: angar

Шурка, Шуренка, Шеренце, Шура -
ти не си момиче, а скУлптура!
Имаш бели бедра, белосребърни!
Помежду им - камбанка рубинена!
С тебе бием камбанката весело,
а гласът й - едва след година,
ще изхвръкне навън през комина -
да се чуе по цялото сЕло!

Твойто кръстче е сребърна струна!
Ту смирено и кротко замира,
ту гальовно и нежно вибрира,
а гласът й - едва след година,
ще изхвръкне навън през комина -
да се чуе по цялото сЕло!

И гърдите ти - бели фазани,
аз прихлупвам под своите длани -
да не хвръкнат нагоре в уплаха,
със крило да разбият стъклата -
да се чуе по цялото сЕло!

Като лунна река се разстила
по кревата косата ти-свила,
а в очите - сапфирени бездни,
бавно плуват пространствата звездни,
лек безбрежен ветрец ги оглася,
и унася, унася, унася!

За влюбените нощите са къси!
Заспиват те прегърнати, в съня си
усмихнати - че няма на земята -
за всяка болка - по-прекрасен лек!
Зарежда се със щастие душата,
когато спим с любимия човек!