автор: Albatros

... понеже те обичам като роб! – и моят ден без теб е невъзможен,
ще ти сваря в гърнето шепа боб, ще туря лучец, чесънец и джоджен,
в запръжката – лъжица-две зехтин, червен пипер ще ръсна – нека има,
и ще потъвам в погледа ти син! – дано ти бъде хубаво, любима? –
и бобът, щом в гърнето си уври, ще ти река: – Ела да хапнем, мила? –

след лютите чюшлета – точно три! – направо ставам бойна ескадрила,
додето ти над гозбата мълчиш, и гребваш си в лъжицата зрънцата,
мерло ще си налея – стар пергиш, защото си ми хубава – и свята! –
ще ти се радвам тихичко – non stop, така сме ние – влюбените роби.
Животът е паница прост бял боб! – която аз ти сипах с много обич.

1 юний 2020 г.
гр. Варна, 13, 50 ч.