автор: Layla

Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.

И гълъбът, що идва сутринта
със лист ухаещ в пури и куплети
го гледам все с треперещи крака
и мисля дъл и той не ги прочети…?

И ако някога в безлунна нощ
до Вас случайно китката ми падне,
то туй е знак не толкова пък лош,
но знак е, че със сигурност съм гладна…

Заплесната в тез рози до клозета,
забравих, че ми пържите кюфтета!