Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от друг живот беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, не прикрил горделивата рана,
хвана пътечката своя във ранни зори.
Ще изгориш! - каза вятърът. Истина стана.
В гола поляна, животе, как пламъка скри?
Знам - умори се на времето тъжният ручей.
В случай че стъпки забавя, помнете, че аз
в някакъв час ще залитна и тъй ще се случи
пръв да научи предателят, бил между вас.