автор: mocca

която остава по пода. и розовеещото на мазилката.
и един прозорец. който хвърля сянка. и признанието му. че е бременен. и любовта му. която се измерва с хронометър. и която няма къде да напъха. защото вече няма пространство. присъствието и не-присъствието му в кухнята. и отраженията от едно метално кафе. което всъщност не съществува. и първи новини по радиото. свежи гласове и свежи портокали. и карирана покривка. "няма къде да я поставя. прелива. излиза извън мен. и ме гледа с очите ти." достатъчно банални сме. за да го наръчем лю...