автор: flood

Живеем на село. И птичият глас ни е връзката
С онова, което е днеска вселената, бившата, същата.
Събуваме себе си, ризата и вратовръзката –
Но себе си не! Ще вземе да лъсне
Бельото, оцапано с толкова много неща.
Не – бельото пазете! Да, господа.
В бельото сме чисти донякъде, даже дори
Там има нещо, което ни прави добри.
Ала туй са глупости. Питайте дамите. Уви.
Както казах, живеем на село.
И у нас е всичко е бело, дебело:
Птичия глас ни е връзката.
Защото нямаме интернет.
Но тъй се случи, че станахме обект на света!
Брей, че го казах. Не, не беше баш тъй.
Прокурорът дойде. Да изтараши някакъв злобен злодей.
Той да беше издънил и старо, и гнило –
Навсякъде дебне и мирише крадливо
Някакъв странен субект.
Ние го знаеме кой е крадецът,
Днеска е той – утре аз, после – комшията...
Прокуратурата търси внимателно този – деецът,
Дето откраднал мотика, а после и кофа. Затънал до шията.
Дойде жандармерия.
И хиликоптери хвърчаха връз нас.
- Не го ли фанаха, леля? –
Питаше себе си напушен и млад педераст.
И огледалото ми вече
Се пропука от лъжите, лошото, злостта!
И тръгнаха реките –
Заклещени до днес от жандармерията.
(Не се римува добре – значи – от властта!)
Кофти край. Нали?
Как да ви кажа – тук сме село.
Мамицата ви!
Римувах го умело.

Отстраниха престъпността у нашенско.
Но престъпникът остана жив и здрав и незадържан.
Жив и здрав! – му рекоха. До скоро, батенка.
Бельото здраво дръж! Нищо че си се осрал, дори и нас.
Държавата е твоя днеска! Окра я, но не я открадна.
Чест и почитания. Всяко време си избира своя ДАНС.

Никодим Вознесенски-Страше
Общопрактикуващ поет, джи-пи