... катеря се по гърбавото било на думите – изречени от мен,
с Поезията минах под венчило, когато бях си още млад-зелен,
не предполагах даже, че ме води където си поиска – за носа,
заради нея – в сватби и разводи успях красиво да се натреса! –
зарязал дом, Жени, деца и плата, като слепец подире ѝ вървях,
и стигна се дотам, че тя – Самата, от мене почна да я друса страх,
започна да ме пита все по-често – Валери, кой си ти, пък и защо? –
и, плащаш ли, защо не искаш ресто за всеки стих, написан току-що,
и – хиляди слънца отвъд изпратил, си ги платих на стих, не с банков чек.
В ужасната съдба – да си писател! – в един жесток и безпросветен век.
24 май 2020 г.
гр. Варна, 19, 55 ч.