автор: LATINKA-ZLATNA

Ловеч е един от най-древните градове в България. Възникнал е върху развалините на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Той е свързан с много исторически събития, отнасящи се до великото минало на България.
На територията на Ловеч са намерени много археологически находки, които свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовокаменната и желязната епоха и са ценни артефакти от българската съкровищница.
На хълма „Хисаря“ са открити останки от късноантична църква. Намерените материали при разкопки на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Те са основно от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на печенегите и техните военни действия с Византия през 1059 г.
През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспота Срацимир и на Кераца Петрица. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. Тук около 1324–1325 г. е роден българският цар Иван Страцимир, втори син на Иван Александър от влахинята Теодора Басараб.
Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписаният мирен договор е поставил началото на Втората българска държава.
През ХІV в. той става един от най-големите и укрепени (развити) градове вече не само на Второто българско царство, а и на целия Балкански полуостров.
Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина Станко Косан до около 1446 г. През 1520 г. е описан в османския данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния градът е търговско-занаятчийски център.
През 1871 г. Ловеч е избран за център на революционната организация и е част от структурата на Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски. Той е така нареченият Втори революционен комитет на организацията и е обявен за привременно правителство, наречен от самия Левски „Вътрешен централен революционен комитет“. За негов председател е бил избран Иван Дресов.
В средата на 70-те години на ХІХ век е построен покритият мост от Уста Колю Фичето, свързващ двата бряга на река Осъм, който е изгорен през 1925 г. и отново възстановен в 1931 г.; преустроен е в периода 1980–1982 г. и е частичо ремонтиран през 1999 г. Сега този мост свързва съвременния Ловеч със старинния квартал Вароша и се е превърнал в символ на града.
В края на XVII и началото на XVIII век заради богатството си градът е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно.
През Руско-турската война от 1877–1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (начело на командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч.
През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия.
През 1881 година е създаден Американският девически колеж (сега ГЧЕ „Екзар Йосиф І”), а от 1928 г. е факт и единственото на Балканснкия полуостров училище по кожарство.
През периода от 1901 г. до 1959 г. Ловеч е околийски център, след което става окръжен град.
В навечерието на църковния празник на Светите братя Кирил и Методий – 11 май – през 1901 г. в ловешкото училище за 15 минути от Панайот Пипков е написана музиката на просветния химн „Върви, народе възродени” по текста на Стоян Михайловски, а през 1902 г. самият Панайот Пипков, който е бил член на Ловешкото македоно-одринско дружество, вдъхновен от Гоце Делчев, с когото са били приятели, тук, в Ловеч, написва химна (текст и ноти) на македонския народ с наименованието „Стига вече”.
От 1941 г. започва производството на единствената у нас самолетостроителна фабрика.
В Ловеч са произведени първите български самолети, леки автомобили, мотоциклети и велосипеди.
От 35 години насам Ловеч е космически град. На 10.04.1979 г. в 20 часа и 35 минути (московско време) в околоземната орбита е изведен космическият кораб „Союз 33”, пилотиран от международен екипаж с командир Николай Рукавишников и космонавт изследовател Георги Иванов. Ловеч е град с принос в космическата наука. Тук е роден акад. Димитър Мишев, изтъкнат български учен в областта на космическите изследвания и академик на Международната академия по астронавтика в Париж. Той е научен ръководител на Георги Иванов.
През 1986 година Ловеч е посетен от Дипломатическия корпус, а през 1987 година той става областен град.
На името на древения град Ловеч през 2005 г. е кръстен скалист нос в Ливингстън, наречен Мелта (името му е дадено официално на 11 април 2005 г.)
На 11 май 2005 г. е направена първата копка на Катедралния храм „Св. св.Кирил и Методий”, а на 29 ноември същата година е положен и основният камък.
През 2009 година се подписва споразумение за побратимяване между Звездното градче (Руска федерация) и град Ловеч (Република България)*.
На хълма на Стратеш има и друга атракция в града – ловешкият зоопарк, който е втори по големина в страната.
На 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий – е официалният празник на града, но тъй като Ловеч е известен и като градът на люляците, на Цветница се празнува именния ден на града – един от най-хубавите и най-обичани традиционни пролетни празници в града.

Б.а. Част от данните са взети от Уикипедия.
Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.