Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 0
Всичко: 426

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВерсаче на тъгата
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

В меланхолии и ромони -
така изтиктака живота ми,
все едно да танцуваш без музика.
Мечтите ми бяха с есенно деколте,
а любимото ми занимание -
да се шляя из световете,
да обръщам наопаки душите,
да рецитирам небето.

Като горд притежател
на докторантура по плач
това, което не научих
е да се преструвам,
да бъда някой друг,
но пък винаги мога да се изгубя,
дори в бароковата залисия
на градските ориентири.
Хората така и не опознах
в бързината себе си да диря.

Тихото вързопче щастие потъна
някъде между препарираните години
и пръснатите залези.
След пищните истерии на духа
смъртта е само земното отсъствие
и завръщане вкъщи
като минирано слънце.


Публикувано от Administrator на 24.05.2020 @ 15:39:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.06.2021 год. / 04:32:59 часа

добави твой текст
"Версаче на тъгата" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Версаче на тъгата
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2020 @ 12:48:55
(Профил | Изпрати бележка)
доктор по плач :)


Re: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 06.06.2020 @ 15:56:33
(Профил | Изпрати бележка)
Високообразован плач.:)

]


Re: Версаче на тъгата
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.05.2020 @ 13:39:26
(Профил | Изпрати бележка)
В минорността на прорасналия с бурени паваж на миналото, в разпилените стърнища на непорасналите ми сънища, които някога имаха дъх на маточина, в несподелените с някой друг късни майски вечери, в бледата обреченост на всеки закъснял сняг... Някъде там все още се скитам. Все още се озръщам за теб. Все още имам дотолкова сила в гласа си, че макар да наподобява среднощен зов на тъжен чухал, все още се надявам да стигне достатъчно далеч и ти да отвърнеш със сладкия ромон на сърцето си. Роня се. Стривам се. Чезна. Но още те чакам. Ехо от шепот събудено...


Re: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 25.05.2020 @ 15:56:56
(Профил | Изпрати бележка)
Измислих те, за да ме има още. Ти наистина си в състояние да ми разкъсаш сърцето.{}

]


RE: Версаче на тъгата
от kameja на 25.05.2020 @ 20:40:01
(Профил | Изпрати бележка)
Наметната с тъга,
из световете скита
сродната душа.
Много близко усещане открих тук.


RE: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 25.05.2020 @ 21:11:25
(Профил | Изпрати бележка)
С дизайнерската тъга е така.{}

]


RE: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 25.05.2020 @ 21:45:21
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже и това е метафора, почувствах остра, рязка и внезапна нужда да се обясня.:) Идеята е за висша мода тъга - всеки мисли, че неговата е уникална, но истината е, че се раждаме с тази тъга и тя е кажи-речи еднаква за всички, но я пречупваме през собствения си мироглед. Това е изначално заложената тъга, че сме човеци, а не божествени създания.{}

]


Re: Версаче на тъгата
от tearfly на 25.05.2020 @ 23:00:21
(Профил | Изпрати бележка)
Ето така - между шевове и ръбчета, между десен от потъвания и малки острови, играем на сътворения за части от секундата, а после кърпим "скъсаното" време...


Re: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 26.05.2020 @ 15:20:28
(Профил | Изпрати бележка)
Безкрайно богат коментар.{}

]


Re: Версаче на тъгата
от sliver на 29.05.2020 @ 00:41:55
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам какво ме накара да вляза тук точно сега, но очите ми прочетоха това и воала, ще ти пусна музика за танца ;)
Може да поплетем заедно даже, две наопаки е повече от едно, хахаха...
Асиметричният ми светоглед те приветства!Не разполагам с вързопчета щастие, бира може ли? :))


Re: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 29.05.2020 @ 19:43:39
(Профил | Изпрати бележка)
С какво заслужих тази красота, пристигай с музиката и бирата насам.:)

]


Re: Версаче на тъгата
от libra на 05.06.2020 @ 21:37:05
(Профил | Изпрати бележка)
след всеки срещнат се отдалечавах
отдалечавах се от хората
от думите, от острите им погледи
замахването на ръката
насмешката в ироничните им устни..
:)


Re: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 06.06.2020 @ 15:55:31
(Профил | Изпрати бележка)
Като притча на отдавна неизговарян език е това.{}

]


RE: Версаче на тъгата
от timon (timon_a@abv.bg) на 25.06.2020 @ 23:45:26
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно! " смъртта е само земното отсъствие"! На стъпилите здраво на земята е чуждо...и какво по-хубаво от това да дириш себе си, така обичаш...в плач, дори и в плач! Докосваш, Деска!


RE: Версаче на тъгата
от mariq-desislava на 26.06.2020 @ 21:26:41
(Профил | Изпрати бележка)
Анализира ме безотказно.:)

]