автор: stanina

- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакви чехли и изхвърча навън.
На входа ги чакаше здравеняк с нахлупена бейзболна шапка над очите, но и да не виждаше лицето му, тя знаеше много добре кой е.
- Ще вървиш кротко плътно до мен, ясно? И без въпроси.
Така стигнаха до колата му, той отвори и двете врати.
- Сядай отпред, аз ще оставя бебето отзад. Виж, и седалка съм му купил. Казах да мълчиш! - скръцна и тихо, но заплашително в ухото..
След малко бавно потеглиха по нощните улици. Христина беше закована с белезници за лявата ръка за седалката му. Очите ѝ плуваха в сълзи.
- Защо го правиш, какво искаш?
- Искам си моето. Вас искам.
- Боби не е твой. А съм омъжена, колко пъти да ти го повтарям. Бебето е от мъжа ми.
- Нали беше бременна, как да не е мой? Не си измисляй! - и с опакото на ръката се пресегна и я удари през устата - Не циври, малко ти е. Знаеш, че не мога да живея без теб.
Христина болезнено изхлипа.
- Бях, но я смятай. Боби е на седем месеца. Близо две години минаха, откакто не съм с теб.
- А къде е нашето бебе? Убила си го, кучко! - гневно се обърна към нея и я зашлеви отново.
- Не съм аз, ти го уби. След оня побой пометнах.
- Лъжеш, нищо ти нямаше като излязох.
- Не лъжа. Малко, след като излезе, коремът ме заболя, Отидох в банята и от мен шурна кръв. Завлякох се до комшиите. Те извикали бърза помощ. А аз съм заспала, не помня. Загубила съм много кръв. Събудих се в болницата. Това е.
- И тогава си избягала от там да не те намеря ли? Не можеш да избягаш от мен. Моя си.
Мъжът паркира на някакъв тротоар. Слезе, Мина от другата страна, отвори задната врата и взе заспалото бебе. Христина се опита да извика, но той се пресегна през седалката и я стисна за гърлото.
- Казах млък! Сега се връщам.
След няколко минути здравенякът се върна, седна и колата бавно потегли в нощта.
- Не реви. Копелета не ми трябват. Нищо не съм му направил, спокойно.
- Заповядайте! - Цивилният покани младия мъж в кабинета, като му посочи стола отстрани на бюрото да седне - Искате да подадете сигнал за изчезналата Ви съпруга, какво е станало? - докато говореше, включи на запис и едновременно започна да пише.
- Жена ми и бебето ни. Прибрах се късно през нощта от работа. И двамата ги нямаше в апартамента. Звънях, но телефонът ѝ е изключен. Помислих, че е отишла при майка си. Тя живее наблизо. Сутринта отидох направо у тях. Не се е обаждала, нямаше ги.
- Нещо необичайно от вчера?
- Звънях ѝ снощи към девет и половина да я предупредя, че ще се прибера късно. Пак беше изключен. Вечер не го изключва.
- А защо толкова късно сте се прибрал?
- Работя като сотаджия. Диспечерката е болна, а новата беше втора вечер на работа. Редуваме се с колегите, още не може да работи сама, за това. После ме докараха към два у дома.
- Имали ли сте семейни проблеми, причини, поради които жена Ви би Ви напуснала?
- Не, не мисля. В последно време беше вечно изнервена и се сърдеше за най-малкото, но на Боби му никнат зъбки и е ревлив. Мислех, че е от недоспиването.
- Ето Ви лист и химикал. Напишете адреса на родителите ѝ и всички телефони, които знаете - на тях, на приятелки, познати, ваши приятели. Всичко.
Докато Киро пишеше, следователят също пишеше. За минути надвисна злокобна тишина.
След малко следовател Симеонов принтира написаното и натисна един бутон на бюрото.
На вратата веднага се показа униформен полицай;
- Колега, вземи листа от жалбоподателя и прозвънете всички телефони, търсим Христина Николова Станчева и бебето им. След това идете до дома на родителите ѝ и разговаряйте и с тях. Обадете ми се веднага какво е станало.
- А Вие, прочетете и подпишете всеки лист с трите имена и подпис. С Вас отиваме в дома Ви, няма да чакаме заповед за оглед. Надявам се, нямате нищо против. Похитено е и малко дете, не е изчезнал само голям човек.
След няколко минути екипът оглеждаше жилището.
- Няма следи от влизане с взлом, нито нещо говори да е влизал друг човек. Опитайте да проследите телефона ѝ. Кога е говорила за последно, извадете номерата, дали не е била извикана отвън. И защо е излязла с бебето. Тука му е чантата с шишетата и другите неща за излизане навън, количката е в антрето - следователят записваше всичко - Леглото не е пипано, само детското креватче. И грейката с качулката ги няма. Каква казахте, синя с бели светещи ивици на ръкавите и на качулката? Добре.
На вратата следовател Симеонов излизаше последен. Преди да излезе, отново се обърна към Киро.
- Вие няма да мърдате от тука. Обадете се веднага в работата да Ви замести някой довечера на нощната смяна. Ще държим връзка непрекъснато.
Пред вратата на съседния апартамент ги чакаше униформеният им колега, който в това време беше разпитал намерените съседи.
Киро остана сам и за първи път изпита страх. И той не знаеше от какво, но колкото повече минутите се нижеха, толкова повече страхът му растеше. Звънна единствено в работата и обясни на шефа какво е станало, за другото полицаите казаха да не търси никой, вече е тяхна грижа.
Както се беше унесъл пред телевизора. така се стресна, като позвъни телефонът му, че чак подскочи! Беше гласът на следователя:
- Елате незабавно в районното, имаме развитие по случая!
Дори "благодаря" не успя да каже, изхвърча като фурия, с хилядите мисли и страхове в главата си.
- Влизайте! - а ти, колега, доведи останалите, не затваряй.
- Следователят посочи този път стола на отсрещното бюро. Киро седна и извъртя глава към вратата в очакване. В кабинета влезе майката на Христина с Боби в ръце. Киро скочи, но първо се обърна с питащ поглед към Симеонов.
- Вземете го. Тъща Ви го разпозна. Намерено е на входа на II-ра градска болница снощи към 23 часа в столче за кола, преди това някой е позвънял на спешния звънец.
Киро здраво стисна бебето в прегръдката си и заобсипва с целувки смръщеното му готово да ревне, личице, и ръчичките му.
- Всичко е наред с него. Прегледано е, хранено, подсушено. Имате здраво красиво детенце. Лекарят е дал рецепта за гел за небцето. Върнете го сега на баба му, тя засега ще се грижи за него, а Вие седнете. Имаме да си поговорим още много с Вас.
Като останаха само двамата, следователят отново започна да пише и включи и на запис.
- Започнете отначало: от кога сте заедно, какво се е случило преди три седмици, та Христина е бягала при майка си, какво знаете за бившите и приятели. Майка ѝ вече спомена за връзката ѝ с Димитър, бивш наш колега, но не каза много. Започвайте!
- Женени сме от година и два месеца. Запознахме се в една автокъща. Тогава с приятели вкарвахме коли от Германия. Тя беше с приятелка и мъжа ѝ, те си търсеха кола. Когато след два дена дойдоха отново тримата, Христина попита за определена марка, каза, че братовчед ь търсел такава. Обещах да се обадя и на други колеги и да съдействам по-бързо да си намери, а тя ми даде телефона си. След няколко дена ь се обадих с оферта, а нея поканих на кафе, Излизахме още няколко пъти, бързо си станахме близки. Хареса ми, че е уравновесена и спокойна и умее да слуша. После пътувах, не се бяхме виждали дълго време, само рядко се чувахме. Когато отново почнахме да се срещаме, я попитах би ли дошла да живее при мен. И без това съм на две крачки от тях, каква е разликата, а тя отговори, че е бременна. Нещата се развиха много бързо, подписахме и... само след 5-6 месеца се роди Борислав.
- Съседите са казали, че в последно време често са чували скандали от апартамента ви. В здравния картон на Христина има счупена ключица, тъпанче... момент, общо 4 подобни посещения при лекаря... Момент, последното е преди близо 2 години. Нещо да ми кажете? Тогава е пометнала, казала е, че е паднала и се е ударила в ръба на скрина, нещо да знаете?
- Тогава не сме се познавали. Питайте Ани, приятелката ѝ от автокъщата, кога се запознахме. И за аборта знам същото от нея. Когато ми каза, че е бременна, заяви, че аборт няма да прави, и без това се опасявала. че може и повече да не забременее. В последно време, от около месец насам, стана нервна и раздразнителна. Понякога някой ѝ звънеше и тя шепнеше и бягаше в стаята или банята да не чуя нещо. Казваше, че нейна приятелка имала проблеми с мъжа си. Една вечер се прибирах от работа. На ъгъла на блока ме нападнаха трима мъже. Свалиха ме с бухалка на земята и ме ритаха. Не говореха. Не знам кои бяха и защо.
- Парични проблеми, дългове, някакви предположения?
- Имах преди няколко месеца, набутахме се с едни коли. Тогава и си намерих сегашната работа, а два дена преди побоя се разплатих. Продадох си колата. А и не вярвам да е било заради това. Познати са ми. Не знам да се занимават с побоища. Ето телефоните и имената им. За друго не се сещам.
Киро изведнъж млъкна и се загледа през прозореца, като въздъхна уморено. Главата му тежеше, опитваше се да подреди мислите си.
- Като се прибрах, тя изведнъж се разплака, после събра набързо багажа на бебето и заяви, че си отива. Казах ѝ да не ходи никъде в тъмното, да почака до сутринта. Цяла нощ тя не легна, седя до креватчето на Боби, сутринта го грабна и излезе. Вечерта като се прибрах от работа, я заварих у дома. Мълчеше. Само каза, че не е искала никога да ме напуска и много ни обича и двамата, да не я питам нищо.

- На камерата на паркинга от вечерта на изчезването видяхме мъж и жена, носеща нещо. Но не са се качили в кола на паркинга, само са минали през него. Издирваме охранителя от нощта, може той да е видял нещо.

На вратата се почука и влезе униформен полицай.

- Колега, донеси две кафета, ако обичаш! - А вие си налейте вода ако искате, отвън в дъното на коридора е, разтъпчете се малко. Имаме още да си поговорим.

След малко Киро се върна с чаша вода, кафето го чакаше.

- Охранителят от паркинга ги е видял да се качват в тъмносин или черен седан, паркиран на тротоара преди бариерата. Успял е да види и последните две цифри и че номерът е пернишки. Колегите продължават да работят. Последно е говорила вечерта със скрит номер четири пъти. Вие сте бил тогава в диспечерната, проверихме. Имаме бегла обрисовка за бившия приятел от майка ѝ, която в общи линии отговаря на мъжа от паркинга. Отново Ви напомням да седите у дома и да не предприемате нищо. Може да минете да вземете малкия от баба му и дядо му или да му занесете неща там, както се разберете.
Следователят стана, подаде му разписания пропуск, отиде до вратата и я отвори широко:
- Довиждане за сега, чакайте! - и съпроводи с уморен поглед Киро, докато се изгуби надолу по стълбите.
Тъкмо седна и се отпусна назад на стола с ръце зад главата, телефонът го извади от летаргията.
- Да, така, Значи, бивш колега. Двама колеги веднага да отидат на адреса в "Младост".... Повтори!?.. Молба за ограничителна заповед и след няколко часа я е оттеглила?... Симо да потърси веднага бивши негови колеги и да ги разпита, какво се крие зад "напуснал по взаимно съгласие", все може нещо да изскочи.... Мерси, колега. Тръгвам си след малко, звънете ми по всяко време. И открийте адреса на родителите му в Перник. Не може да няма телефон. Явно картата е на чуждо име... Добре...
След това се пресегна към стационарния, натисна автоматичния бутон:
- Григоров, Вземи от Симо, мола ти се, всичко за Димитър Йосифов Иванов... да, да, похитителят на майката с бебето, имаме досието му, нали е бивш колега... и го пуснете в бюлетина за общонационално издирване със снимка и данни за колата!... Не, имената и снимка на жената не публикувайте, за сега. Мерси, тръгвам си. Дано се чуем по-скоро.
Изключи контактите в кабинета и уморено се запъти към стълбището.
Денят като че ли беше безкраен, чак сега усети колко го боли гърбът. Но инстинктът му подсказваше, че не е приключил...

Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкото години, докато стигне до тук, през които не знаеше кога е на работа и какви смени е, дежурства или къде ще го пратят, съсипаха брака му. Но пък го амбицираха да завърши школата в Симеоново. Точно се съблече и се гласеше да влезе в банята, и двата мобилни се раззвъняха.
- Чакай, чакай, Симо, по-бавно... да, разбрах, стой така, от Перник ми звънят... Да? Здрасти! Проверихте и апартамента, и къщата във вилната, и нищо? Не са го виждали от две седмици ли? Добре, благодаря... Симо, в Перник не е ходил... къде са тогава? Огледахте ли хубаво?... Казвай, Симо! Никакви следи?... щом в банята е мокро, значи някой е бил скоро там. Нещо ни се губи. Елате след един час да ме вземете, ще посетим отново родителите на Христина. А аз сега ще позвъня да ги предупредя, да ни чакат, да не си лягат... до после...
След като излезе от банята, се упъти към хладилника. Имаше нужда от нещо силно, но не можеше да си го позволи. Огледа бутилките на вратата, и извади газираната вода. Изведнъж усети колко е гладен. Не помнеше дали е обядвал. Поне беше зареден с бързи храни. Заизважда разни кутии, и едновременно хем се обличаше, хем ядеше. Дори му остана време да си опъне краката на дивана в хола, докато чакаше да го вземат. Намеси гърба на възглавницата, и се отпусна, наслаждавайки се на тишината.
Не се наложи да звънят, входната врата веднага се отвори. Стоели са на прозореца и са ги чакали. Стоименов и Симо се качиха по стълбите до третия, а патрулиращите останаха в колата пред блока да държат връзка по радиостанцията.
- Благодарим, госпожо, точно от кафе имаме нужда, май няма да се спи тази нощ - гостите се настаниха на дивана в хола.
- Разкажете ни какво знаете за връзката на дъщеря ви с Димитър: как е започнала, за отношенията между тях, как е приключила - следователят сложи мобилния на масата на запис.
Майка ѝ се извини и изчезна в стаята да нагледа внука дали е заспал, а баща ѝ, през въздишка, само каза:
- Жената да каже. Тя не споделяше, поне пред мене нищо. А и откакто заживя при него, не я бях виждал, чак като се върна при нас.
- Ами... Започна да се прибира от работа с цветя, след втората смяна си идваше по-рано от обикновено, докато не я попитах и тогава каза, че ченге с патрулка я ухажвал в супера, и я докарвал вечер, за това си идвала по-рано. Скоро след това каза, че ѝ предложил да се премести при него и тя ни попита какво мислим. Казахме ѝ, че щом не са говорили за женене, а и е толкова отскоро, сме против. И че щом ни пита, значи не е сигурна. На другия ден ни съобщи, че му е отказала. Но той продължи да я прибира от работа, а тя да си идва с букети, започнаха и да излизат по заведения. Един ден сподели, че ѝ дал ключове от апартамента, живеел сам. Една вечер го доведе у дома да се запознаем. Много симпатичен, с добри обноски, с чувство за хумор. Явно я беше омаял. А и след завършването си откакто работеше и се издържаше сама, не беше се обвързвала с никой. Излизаше с колежки и колеги, събираха се по празници, но нищо друго.
Майка ѝ изхлипа, прикри устата си с ръка, отпи вода и бавно, на пресекулки, продължи:
- Започна понякога да остава да спи при него, или след първа смяна да го чака в апартамента му да се прибере от работа. Изглеждаше щастлива. Есента, или началото на зимата беше, ни изненада, като каза, че е бременна. Похвали се с ново скъпо колие и новината, че ѝ предложил да се оженят, и отива при него. Премести се след няколко дни и спря да се обажда. Телефонът ѝ все беше изключен. Ходих и в супера, но казаха, че е в болнични. Обади се веднъж да каже, че всичко е наред, Митко ѝ изкарал болнични, щял да я вкара за няколко дни в болница, за да ѝ уреди до края на бременноста. Да не се тревожим... - и се разплака - докато един ден изненадващо не си дойде, беше я бил, а тя подала молба за ограничителна заповед против него. След няколко часа обаче той дойде и тръгна с него. Останалото го знаете... Моля ви, намерете я! Едничка ни е... Толкова беше щастлива с Киро, все повтаряше, че е намерила най-добрия мъж на света, след баща ѝ. Моля ви!...
- А сега, не е ли полицай? Защо казвате "бивш колега"? - обади се бащата - извинявайте, че питам.
- Ще ви кажем: напуснал е преди година по взаимно съгласие. Проучихме и разбрахме, че е проявявал агресивно поведение към задържани и по време на рутинни проверки. Дори и към колегите: разбил носа на партньора си, че му взел от цигарите без да го пита. Непристойно поведение с колежка. Взета е предвид и молбата за ограничителна заповед от дъщеря ви. След две предупреждения за дисциплинарно уволнение е бил "помолен" сам да напусне с препоръка да не се връща в системата. А сега ви благодаря, доизясниха се доста неща, надяваме се по-скоро да ги открием. Довиждане.
В патрулката полицаите ги чакаха с новини: преди половин час Димитър е забелязан да се прибира в "Младост". Бил е сам.
- Останете на пост и наблюдавайте входа, ние ще минем през Столично и ще дойдем с криминалист и заповед, не предприемайте нищо до тогава!
Така ѝ завариха издирвания: сам. Отново не откриха никакви следи от втори човек човек в апартамента. Каза, че миналата нощ, след като оставил бебето пред болницата, се върнал и оставил Христина пред дома на техните и повече не я е виждал. От там отишъл в Пловдив, където до тази вечер е бил с жена. Не се връзваше в историята с бебето и след това връщането на Христина. С белезници и заповед за задържане в предварителния за седемдесет и два часа с едната кола го откараха направо в Столично, криминалистът остана с двама помощници за обстоен преглед на апартамента и колата, а Стоименов с екипа се върна в Районното.
До сутринта беше открита жената в Пловдив на координатите, дадени от задържания, и тя потвърди алибито му.
На разсъмване Стоименов дремеше над папката с досието на задържания Иванов. Някъде нещо се губеше. Докато не звънна директната от Софийско:
- В тайник под таблото открихме лични карти и червени паспорти с подправени имена, но със снимки на задържания и Христина. Чакаме колегите от Пловдив да вземат заповед и обискират апартамента на жената, с която се е срещал. Той продължава да мълчи. Ако е бил сам, и е взел документи и за Христина, значи тя е жива и е скрита някъде. Успех, колега! Ако Ви потрябва съдействие, веднага се обадете! Ще държим връзка.
Стоименов веднага набра телефона на майката на Христина и зачака:
- Добро утро, госпожо!... Надяваме се съвсем скоро... да... Опитайте се да си припомните още нещо за живота на дъщеря Ви с бившия, много е важно!... в килера ли? Какъв килер? Добре... До скоро!
- Симо, събери екипа, вземи папката с всички заповеди по случая, отиваме отново в "Младост".
Докато паркираха патрулката, пристигна и криминалистът от Софийско.
- Колеги, Христина е казала на майка си, че Димитър я е наказвал, като я е заключвал в килера. Трябва да намерим килера. И че не е излизала сама от апартамента. Снимайте, да видим.
Всичко беше извадено от гардероба в спалнята, нищо.
В антрето между банята и спалнята имаше друг, двукрилен гардероб, вграден. Започнаха да вадят всичко от него. Стоименов се наведе под закачалката за дрехи, натисна гърба му. Вляво по средата напипа нещо като дръжка и се опита да я завърти. Натисна и усети как леко поддава.
- Колеги, елате тука! Натиснете силно, май е врата. Светнете с фенерите, докато открием ключа за лампата!
Така се и оказа. Това беше килерът, но скрит зад гардероба. Намериха Христина обезводнена, закопчана с белезници за един лост в стената, с вързани крака за ръцете така, че да не може да стига стената и да рита по нея. С тиксо през устата.
- Донесете веднага вода и се обадете на Спешното. Да я изкараме от тук.
След като най-накрая поспа няколко часа, в един часа следователят отиде в болницата.
- Пациентката е добре, още е на система, направихме ѝ сутринта и промивка на стомаха. Принудена е била и да приеме няколко сънотворни. Сега е в кондиция. Има спукано ребро и синини от побой по тялото, но няма други наранявания.
В стаята при нея беше Киро, отвън седяха майка ѝ и баща ѝ.
- Да започнем отначало. Какво не знаем, как живеехте с Димитър?... Благодаря, затворете вратата - обърна се Стоименов към Киро и дежурния лекар - слушам!
- Когато се преместих при него, ме спря от работа, взе ми телефона, ключовете, стана друг човек. Казваше, че нищо не ми липсва, няма от какво да съм недоволна. Много ме обичал, и "моето си е мое". Разбрал, че нашите са ме търсили в супера, и ми нареди да им звънна и какво да им кажа. Ако не слушах и нещо не му харесваше, ме заключваше в килера. Посягаше ми, но никога по лицето. Един ден казах, че ще ида до съседите за червен пипер, издебнах го, че влизаше в банята. И каза "добре", тогава избягах и веднага отидох в районното и подадох молба за ограничителна заповед. Само след два часа дойде, заплаши, че ще пребие родителите ми ако не я оттегля и не се върна. И ако им кажа нещо.
- Докато от Спешна помощ не са ви открили в безпомощно състояние с кървене?
- Да. Вече мислеше, че ми е взел страха, и ми остави ключовете. Имах право да ходя до аптеката и супера. Но се прибра много ядосан от работа, свали ме на земята като ме дърпаше за косата, нарита ме и излезе без дума да каже. Докато лежех, усетих затопляне между краката и силни болки, стигнах до банята и... добре, че можах да се завлека до съседите, защото нямах и телефон, знаете. След това избягах от болницата, за да не дойде да ме прибере, преместих се при приятелка, намерих си работа в куриерска фирма. Надявах се като мине време, да спре да ме търси. Не знам как ме е открил и проследил къде живея. След толкова време... Започна да ми звъни и заплашва, и телефона не знам от къде ми е изнамерил. Една вечер Киро се прибра пребит, а Митко звънна и заплаши, че следващия път ще се прибере в ковчег, ако не се върна при него или му кажа и предприема каквото и да било. За това си тръгнах от Киро, но пък съзнавах и че не мога да се върна при него. И не трябва да бягам от страх. Другото го знаете.
- Повече няма от какво да се страхувате. Димитър е подготвил документи за двама ви. Обмислял е да Ви изведе извън страната. За дълго обаче ще забрави и "извън", и "навън". Възстановявайте се бързо!
Пред вратата се сблъска с близките ѝ.
- Не се тревожете, всичко е наред. Радвам се, че всичко завърши все пак добре. Довиждане.
Вече в кабинета си. пишеше доклада, когато го потърсиха на директната линия от Столично:
- Колега, много добре свършена работа! С ваша помощ беше разкрита криминална група за фалшифициране на пари и лични документи в Пловдив. Жената, с която издирваният е бил във връзка, е част от нея. В апартамента са открити и иззети техника и материали и много крадени документи, които са използвали за основа. След показаните снимки от апартамента в "Младост" при откриването на похитената жена обвиняемият се отказа от първоначалните си показания и предложи съдействие, което не ни беше нужно. Сега дава нови. Предайте на екипа ви оценката ни за добре свършената работа, дочуване!
Стоименов дописа страницата, затвори папката и написа с перманентен червен флумастер на корицата "Моето си е мое", час и дата на приключването.
- Симо, донеси две кафета, не ми се пие сам!
Двамата мълчаливо отпиваха бавно кафе един срещу друг, Симо почукваше ритмично с пръсти по "Моето си е мое", и се наслаждаваха на спокойствието.
Докато вътрешната линия не ги извади от блаженството:
- Добре... пригответе още една кола, след пет минути на входа, тръгваме!

23 05 2020