автор: Mommy_Shark

Пльок…
и тръгваш.
Падаш - ставаш,
тичаш – спираш,
от омраза къркаш - от любов опиваш.
Стискаш силно – пускаш рязко,
Знаеш много – тъп си адски,
Цвете искаш – бурени поливаш,
Гордо стъпваш – врат превиваш,
Цели гониш – руини намираш.
Тичаш бързо, ходиш,.. крачиш,
Бавно почваш да се влачиш…
Храчиш…
Спираш…
Гледаш – няма никой.
… И умираш…
За докосването на ръка, която
си създал, но е далече
и не я намираш.