автор: kameja

В онова хвъркато време,
дето никак не му дреме,
за световните неволи,
пеперудите разлистват си крилата,
а дъгата ги посипва с цвят.

В онова лениво време,
дето под следобедните сенки
като котка дреме,
хвърлям си часовника в реката
и оставям старите тъги да изтекат.

В онова щастливо време,
дето в златни ниви дреме,
от метличини венец си правя,
докато посоките забравя.