автор: yotovava

Пиша от ръба на синевата.
Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.
Вярвам, че сте още мои братя
и се моля в светлия ви храм.

В думички, изречени със обич,
в погледи, препълнени с копнеж,
за да сме щастливи, Бог е сложил
пухче от глухарче във летеж.

И дъга – със многолика нежност,
блудница сълзата – след дъжда.
Три бодилчета на таралежи –
залеза раздрали при вражда.

Често съм се питала къде е
разумът в избегнатия грях?
Мога и без бури да живея –
но пропускам прòсвета след тях.

Искам ли да полетя високо –
ще надмогна всяка суета.
Ако си дошъл при мен за болка,
извини ме – но ще я спестя.