автор: solen_karamel

Бодлите са отвикнали да бранят,
надеждата пристъпва по листата,
скъсен е пътят към смъртта и рая,
покоят вече спи във светлината.
Гората се разлиства във зелено,
пропяват чановете на стадата,
глухарчета прегърнати мечтаят
за сливане с небето и преданията.
Летят, като прашинки в утро свято,
застигнали молитвата към Бога:
дано изгреят с рошавия вятър,
дано по слънчевия лъч растат децата им!