автор: fluBalu

– Помня пролет паднала под кръста!
– Вдигна ли я?
– Мракът я държеше.
Каза ми, че червей ще е кръстник
на току разцъфнали череши.

– Вярваше ли?
– Мислех за пчелите.
Жарката им пламенност е крехка.
Нямаше ли цвят да ги заситя,
щяха да ме жилят за утеха.

– Погрозня ли?
– Болката ме вдиша
с медения дъх на просветена,
но дори и тя ще е излишна
щом растат черешите и в мене.

– От кръвта ли?
– Светеше на кръста.
Виждаш ли? Черешите узряват!
Казаха, че вярата възкръсва,
с първите, когато я даряваш.

Цвета Иванова