автор: tearfly

няколко века ѝ трябваха на светлината да пробие тъжните очи на мрака
и когато заседна в тежината на собствения си трюм
не пожела да изхвърли баласта
прогизна от чакане
но не отхвърли всичките си изсъхнали водорасли и безжизнени раковини
които надминаваха мечтите за свобода
дългото изгнание на отказа за живот се прокашля и събуди морето
то въздигна тоновете самота и я подари на сътворилото се Небе