Като снежинки, трупащи се върху клон,
додето натежат и го пречупят,
прегладнял и жаден влизаш в скъп салон,
където можеш всичко да си купиш.
Далечен трус отеква сред морето,
но вълната виждаш миг преди смъртта.
Изгаряне на кожата, което
сещаш при допир с мисълта.
Кроше, когато се виждаш победител,
а всъщност на земята си прострян,
вързан с шокова каишка-усмирител,
която те разтриса с всеки блян.
На Аладин пропадаш в пещерата,
но нищо да не пипаш прокълнат
се носиш с паника из тъмнината,
загубил щастието в този свят.
Увит в юрган от задух, страх, тревожност,
мислите връхлитат като ураган,
изчезва и последната възможност
да се почувстваш обичан и разбран.
Засилваш се по писта заснежена
и преминаваш десет метра кал.
На хокейна пързалка заледена
в наказателна скамейка застоял.
В колата с двеста спирачки да набиеш,
а стената да е само крачка напред,
без смяна на масло двигателят да вие
и нищо във душата да не ти е вред.