автор: steve22

На далечния юг,
където жегата царица
На далечния юг,
където жегата царица
с непоклатимост властваше
земите пустинни.
Дърво голямо имаше
в тези земи безлюдни
голямо бе и вълшебно бе.
Племенна и народи легенди
си разказваха те за дървото,
което здраве даваше и смърт
наказваше ония искащи богатства
благи.

Легенди южняшки,
като вятър топъл
стигнаха на север,
дето кралства и
империи се бореха за
надмощитео велично.
Кораби християнски,
тръгнаха на юг по океана
безширен, тъмно син.

Ден след ден,
месец след месец,
година след година,
Кораби християнски
потеглили за богатства
южни ни акустираха на север.
Какво ставаше? Владетели властлолюбци
умираха от чакане безкрайно и молещи се
на Господа висвишен, те да се приберат по
царски палати.

След експедиции многобройни,
испански кораб християнски акустира
на земя бяла плодородна.
Човечета с дух нисък се трупаха на
брега слънчев.
В кралски дворец, пътешественици
осакатени идваха да говорят с краля
и кралицата всевишни.
Разочарование и страх по лицата
на пътешествениците дадоха те,
писмо на краля.
Краля в прилива на силата
гневна хвърли писмото по пода
златен, а кралица уплашена прочетете,
"Никога от дървото вълшебно вие не късайте!".