автор: Albatros

... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров,
и всеки мой написан стих бе камък, срутил се във бездна,

и подир екота му – тих, след него нявга ще изчезна,
присмял се тихичко в зори на своята нетрайна същност,
додето преброиш до три, от онзи свят ще ти се връщам,
ще те обичам като брат в пространствата несподелими –
Читателю от други свят, във който Господ пише рими.

2 май 2020 г.
гр. Варна, 21, 10 ч.